— Ами. Да не мислиш, че някой ще ти повярва, когато им кажеш как си ме отвлякла право от централата на „Извънредни ситуации“? Или пък как съм те убеждавала да зарежеш тая банда откачалки. Затова трябва да спестим някои истини, Кьорчо. Иначе никой няма да ни хване вяра.
— Права си, така е.
Толи мислеше за писмото, което остави на Мади. Дали самата тя щеше да повярва на истината след няколко седмици? Как ли биха изглеждали думите на един отчаян грозен беглец в очите на една красива?
И какъв ли ще й се види Давид, когато бъде заобиколена само от красиви лица по двайсет и четири часа в денонощието? Дали отново някога ще повярва във всичко онова, в което вярват грозните, и ще помни ли тогава, че човек може да бъде красив и без операция? Толи се опита да си представи лицето на Давид и я заболя при мисълта колко дълго време ще мине, преди да го види отново.
Зачуди се колко ли време ще и е необходимо след операцията, докато той престане да й липсва. Ще минат няколко дни преди аномалията да започне да действа, както я предупреди Мади.
А защо да не стане и обратното — мисълта за него и липсата му да не й позволят да се промени. За разлика от повечето хора тя знаеше за мозъчната аномалия. Тогава може би щеше да успее да победи действието й.
Над главата им се стрелна сянка, автолет на охраната, и Толи инстинктивно замръзна на място. Грозните от града ги бяха предупредили, че през последните дни има повече патрули. Градските власти най-накрая бяха разбрали, че нещата не са вече същите.
Автолетът спря, после меко се приземи край тях. Вратата се отвори с плъзгане и през нея заструи ослепителна светлина.
— Добре, добре, деца… О, извинете, госпожице!
Светлината падаше върху лицето на Шай. После отскочи към Толи.
— Вие двете какво… — Охранителят заекна. Гледката объркваше всички негови представи. Една красива и една грозна се разхождаха заедно. Той приближи, а по лицето му на красив от втора степен се изписа недоумение.
Толи се усмихна. Поне можеше да бъде сигурна, че ще създава неприятности до самия край.
— Аз съм Толи Янгблъд — каза тя. — Направете ме красива.