Гласът на Шай извади Толи от унеса й.
— Ела насам, искам да ти покажа нещо.
Шай беше стигнала чак до края на застроената част и вече кръжеше над дърветата.
— Сигурна ли си, че можем…
— Погледни надолу.
Под краката си Толи зърна блясък на метал между короните на дърветата.
— Руините са много по-големи от онова, която ни позволяват да видим — каза Шай. — Те са разчистили само малко място, за да го използват като музей по време на училищните екскурзии. Но градът е безкраен.
— И има още много метал?
— Тонове. Не се безпокой, прелетяла съм над целия град.
Толи преглътна, вперила поглед в развалините под краката си, доволна, че Шай се движи стабилно и с равномерна скорост.
Сред дърветата се появи силует, дълъг гръбнак, чиято линия се издигаше и спускаше като скована от лед вълна. Той тръгваше накъде под тях и се губеше в мрака далече напред.
— Ето го.
— Ясно, ама какво е това? — попита Толи.
— Казва се скоростно влакче. Нали помниш, че обещах да ти го покажа.
— Хубаво е. За какво е служило?
— За забавление.
— Стига, бе!
— Напротив, точно така е. По всичко личи, че и ръждивите са се забавлявали. Това е нещо като релса. Те са пускали по нея коли и са се движели с най-високата възможна скорост — нагоре, надолу и в кръгове. Нещо като летене, но без да се откъсват напълно от земята. Релсата е направена от някакъв вид неръждаема стомана, предполагам заради безопасността.
Толи сбърчи вежди. Досега си беше представяла само как ръждивите работят в огромните си каменни кошери и в опитите им да се спасят през онзи последен ужасен ден. Но не и как се забавляват.
— Хайде и ние да го направим — да се спуснем по релсата на скоростното влакче.
— Как?
— Със сърфовете. — Шай се обърна към нея и продължи сериозно: — Само че наистина трябва да си страшно бърза, иначе е опасно.
— Защо.
— Сама ще разбереш.
Шай й обърна гръб и се спусна надолу по релсата, летейки съвсем близо до нея. Толи изпъшка и се хвърли стремглаво след приятелката си. Нали това все пак беше метал.
Спускането се оказа страхотно. Беше като летенето, но сега под краката й имаше здрава опора с отвесни завои, стръмни изкачвания, последвани от дълги спускания и дори поредица от сложни виражи, при които Толи се озова с главата надолу и трябваше да се задействат противоударните гривни, за да не изпадне от дъската. Беше невероятно колко добре е запазена релсата. Явно ръждивите я бяха направили от някакъв специален материал, точно както каза Шай.
Релсата се издигаше много по-високо, отколкото един сърф можеше да стигне сам. Да се спускаш по нея беше като да летиш като птица.
Накрая на релсата имаше широк плавен завой, който водеше там, откъдето бяха тръгнали. За да влязат в него обаче, трябваше да преодолеят едно стръмно изкачване.
— Тая част я мини с много висока скорост — провикна се през рамо Шай, докато се отдалечаваше напред.
Толи я последва с максимална скорост, стрелвайки се по тънката релса. Мерна руините в далечината: порутени черни шпилове на фона на дърветата. А отвъд тях нещо проблясваше на лунната светлина, може да беше и морето. Явно наистина беше стигнала много нависоко!
Чу вик на наслада, когато наближи върха. Шай беше изчезнала. Толи се наклони напред, за да увеличи скоростта.
Внезапно сърфът пропадна под краката й. Той просто се отдели, оставяйки я да лети във въздуха. Релсата отдолу беше изчезнала.
Толи сви юмруци в очакване противоударните гривни да се задействат. Но и те бяха станали също толкова безполезни, колкото и сърфът, просто две тежки стоманени брънки, които я теглеха надолу към земята.
— Шай! — изкрещя тя, докато пропадаше в мрака.
После видя в тъмното пред себе си гръбнака на релсата.
Оказа се, че от нея липсва само малка част.
Внезапно противоударните гривни я дръпнаха нагоре и тя усети под краката си стабилната повърхност на сърфа. Значи само благодарение на инерцията беше стигнала до другия край на дупката! Явно през всичките тези смразяващи мигове на пропадане дъската е летяла до нея.