Докато мислеше за Перис, Толи се дегизира с един огромен пластмасов нос. Бяха нахлули в класа по драма в общежитието на Шай предишната нощ и се бяха запасили с достатъчно грим и маски.
— Готова ли си? — попита тя и се изкиска, което прозвуча доста хремаво заради фалшивия нос.
— Зависи. — Шай грабна от лавицата една голяма й дебела книга. — Хайде, време е за шоу.
Двете се изправиха.
— Дай ми тази книга! — викна Толи срещу Шай. — Тя си е моя!
Малките грозни под тях притихнаха и тя едва устоя да не погледне надолу, за да се наслади на обърнатите като слънчогледи лица.
— Не си познала, свинска зурло! Аз първа я поръчах!
— Майтап ли си правиш с мен, дундо? Ти даже не можеш да четеш!
— А, така ли? Я прочети това тогава!
Шай запрати книгата към Толи, но тя се наведе бързо. После я грабна и я хвърли обратно към Шай, улучвайки силно вдигнатите й ръце. От удара Шай залитна назад и се преметна през перилото.
Толи се хвърли напред, проследявайки с ококорени очи как Шай лети надолу към пода, три нива под нея. Новите грозни изкрещяха в един глас, разпръсвайки се като пилци пред тялото, което падаше право към тях.
Секунда по-късно бънджи жилетката се задейства и Шай увисна във въздуха, кикотейки се с пълно гърло. Толи почака още миг, наблюдавайки как ужасът на зайците преминава в объркване, докато Шай се премята във въздуха, накрая тя застана стабилно върху една от масите и тръгна към вратата.
Толи остави книгата, втурна се към стълбите и не спря да бяга, докато не стигна задната врата на общежитието.
— О, това беше велико!
— Видя ли лицата им?
— Не успях — отговори Шай. — Не можех да откъсна поглед от пода, който летеше срещу мен.
— Да, спомням си това усещане, когато скочих от покрива. Наистина те поглъща напълно.
— Като стана дума за лица, страшно ми харесва този нос.
Толи се изкиска и свали фалшивия нос.
— Права си, няма смисъл да се правим на по-грозни, отколкото сме.
Лицето на Шай се помрачи. Тя изтри фалшивите дебели вежди, после погледна приятелката си остро.
— Ти не си грозна.
— Хайде, стига, Шай.
— Не, сериозно го казвам. — Тя протегна ръка и докосна истинския нос на Толи. — Профилът ти е страхотен.
— Не ставай глупава, Шай. Аз съм грозна, ти си грозна. Така ще бъде още две седмици. Не е кой знае какво. — Тя се разсмя. — Ти, например, имаш една дебела и рошава вежда и една тънка.
Шай отклони поглед, сваляйки останалата част от дегизировката си в пълно мълчание.
Бяха скрити в съблекалните до плажа, където преди това оставиха интерфейс-пръстените си и резервен чифт дрехи. Щяха да кажат, че са плували през цялото време, в случай че някой попита. Това с плуването беше страхотен трик. Не можеха да бъдат проследени от топлинните сензори, имаха обяснение за сменените дрехи и добро извинение защо са свалили интерфейс-пръстените. Реката заличаваше всички престъпления.
Миг по-късно те се хвърлиха във водата, за да потопят дегизировката си. Бънджи жилетката щеше да се върне на мястото си в сутерена на училището по изкуствата още тази нощ.
— Сериозно ти говоря, Толи — повтори Шай, когато излязоха на плиткото. — Носът ти не е грозен. Очите ти също ми харесват.
— Очите ми?! Е, не, ти окончателно си изперкала! Те са прекалено близо едно до друго.
— Кой го каза?
— Биологията го казва.
Шай я плисна с вода.
— Нали не вярваш на тия глупости — че всички трябва да сме еднакви и че сме така програмирани, че да го приемем.
— Не става дума дали го вярваме, Шай. Ти просто знаеш, че е така. Виждала си красивите. Те изглеждат… прекрасно.
— Те всички изглеждат еднакво.
— И аз мислех така. Но когато двамата с Перис отидохме в града и ги видяхме всички заедно, си дадох сметка, че красивите се отличават един от друг. Всеки има индивидуалност. Но това е по-неуловимо на пръв поглед, просто защото не са изроди.
— Ние не сме изроди, Толи. Ние сме нормалните. Може и да не сме най-красивите на света, но поне не сме някакви измислени кукли Барби.