Отначало Ели се хвърли насреща й с разперени ръце, бурно я прегърна, вдигна я във въздуха и я остави без дъх.
— Толи, бедното ми бебче!
— Гледай да не нараниш момичето, Ели. И без това е имало тежък ден.
Дори лишена от въздух, Толи се почувства добре в тази здрава мечешка прегръдка. Ели винаги миришеше хубаво, както се полага на една майка, и Толи всеки път се усещаше като пеленаче в обятията й. Стояха така цяла минута, която въпреки това й се видя твърде кратка, после Толи отстъпи назад, опитвайки се да овладее сълзите си. Смутено погледна родителите си, чудейки се какво ли си мислят в този момент. Чувстваше се като пълен неудачник.
— Не очаквах, че ще дойдете.
— Разбира се, че ще дойдем — каза Ели.
Сол поклати глава.
— Никога не съм чувал да се е случвало подобно нещо. Това е пълен абсурд. Но ние ще разплетем този случай, ти само не се притеснявай!
Толи усети как камък пада от плещите й. Най-после имаше някого на своя страна. Очите на баща й, красив от втора степен, светеха с невъзмутима увереност. Не можеше да има и най-малко съмнение, че той ще сложи всекиго на мястото му.
— Какво ти казаха? — попита го Толи.
Сол махна с ръка и Толи седна на леглото. Ели отиде при нея, докато Сол кръстосваше напред-назад малката стаичка.
— Казаха ни за тази Шай. По всичко личи, че е като трън в петата.
— Сол! — прекъсна го Ели. — Бедното момиче е изчезнало!
— Май е изчезнала по свое желание.
Майка й мълчаливо сви устни.
— Вината не е нейна, Сол — каза Толи. — Просто не искаше да става красива.
— Аха, ясно, значи е непокорна и независима. Хубаво. Само че трябваше да премисли всичко по-добре, преди да завлече още някой след себе си.
— Никъде не ме е завлякла. Аз съм си още тук. — Толи погледна през прозореца до болка познатия силует на „Града на новите красиви“. — Тук, където явно ще остана завинаги.
— Разбира се, че не е така — възпротиви се Ели. — Казаха, че щом им помогнеш да открият това момиче Шай, всичко ще си тръгне по нормалния ред.
— Няма значение дали операцията ще се отложи с няколко дни. Така или иначе това е страхотна история, която да разказваш на внуците един ден — подсмихна се Сол.
Толи прехапа устни.
— Не мисля, че ще мога да им помогна.
— Просто направи всичко възможно — каза Ели.
— Не мога. Обещах на Шай да не издавам пред никого какво смята да прави.
В стаята за миг се възцари пълна тишина.
Сол седна до нея и взе ръката и. Дланите му бяха топли и силни, загрубели от работата в неговата дърводелница. Толи си даде сметка, че не е виждала родителите си от лятната ваканция, когато едва дочака да се върне в общежитието заради Шай. Сега се радваше да са пак заедно.
— Толи, всички сме давали някакви обещания като малки. То е част от това да си грозен — всичко ти се вижда вълнуващо, като на живот и смърт, съдбоносно, но е крайно време да го надживееш. В края на краищата не дължиш нищо на това момиче. А и тя не ти е донесла нищо друго, освен неприятности.
Ели взе другата й ръка.
— Така ще помогнеш и на нея, Толи. Кой знае къде е сега и какво преживява. Чудя се как си я оставила да си замине просто така. Не си ли даваш сметка колко е опасно там навън?
Толи се усети, че кима с глава. Всичко изглеждаше толкова просто и ясно, докато гледаше лицата на Сол и Ели. Може би ако се съгласи да сътрудничи на д-р Кейбъл, наистина ще помогне на Шай, пък ще уреди и своите проблеми. Но мисълта за д-р Кейбъл я накара да потрепери.
— Сигурно сте виждали тези хора. Същите, които преследват Шай. Те приличат на…
Сол се разсмя.
— Предполагам, че това е истински шок за човек на твоите години, Толи. Но ние възрастните знаем всичко за „Извънредни ситуации“. Хората там може и да са безкомпромисни, но просто си вършат работата. Светът навън е жесток.
Толи въздъхна. Може би нейната съпротива се дължеше единствено на това, че жестоките красиви здравата я бяха наплашили.
— Срещали ли сте ги преди? Просто не мога да повярвам, че има хора, които изглеждат по този начин.
Ели сбърчи чело.
— Не бих казала, че съм срещала някой от тях преди.
Сол се намръщи, после избухна в смях.
— Е, никой не изгаря от желание да се срещне с някой от извънредните, Ели. Ако от сега нататък постъпваш правилно, Толи, и ти няма да ги видиш повече. Всички бихме си живели щастливо и без тях.