След неколкочасово летене терзанията й понамаляха и тя щастлива осъзна, че това е най-добрият й полет досега; вече беше също толкова умела, колкото и Шай. Дъската нито веднъж не я изтърси, а подметките на обувките й стояха здраво върху порестата повърхност, сякаш бяха залепнали за нея. Беше се изпотила въпреки есенния хлад и не спря да сърфира, докато краката й не се подкосиха, прасците не започнаха да горят от болка, а ръцете й не омаляха, защото през цялото време ги държеше разперени като криле, които я водеха през тъмния лес. Ако летеше с това темпо през цялата нощ, може би щеше да проспи изтощена целия следващ ужасен ден.
Летя, докато умората не я принуди да се върне обратно.
Когато призори се прехвърли през прозореца обратно в стаята си, там вече я чакаха.
— Перис!
Лицето му се озари от усмивка, а очите му красиво проблясваха на утринната светлина. Но когато я погледна отблизо, изражението му се промени.
— Какво е станало с лицето ти, Кьорчо?
Толи примигна объркано.
— Не си ли чул? Те не ми направиха…
— Нямам това предвид. — Перис протегна ръка и докосна бузата й, която засмъдя под пръстите му. — Изглеждаш така, сякаш си се борила с котки цяла нощ.
— А, това ли. — Толи прекара пръсти през косата си и започна да рови в чекмеджето. Измъкна от там дезинфекционен спрей, затвори очи и напръска лицето си. — Ау! — извика тя, още преди да е усетила въздействието на препарата. После напръска и изподраните си ръце. — Просто малко нощно летене.
— По-скоро е утринно летене, не мислиш ли?
Навън слънцето тъкмо започваше да оцветява в розово кулите в „Града на новите красиви“. Розово като от котешко повръщано. Тя погледна Перис, изтощена и смутена.
— От колко време ме чакаш?
Той се раздвижи сковано в креслото до прозореца.
— Достатъчно дълго.
— Съжалявам, не знаех, че ще идваш.
Той вдигна вежди, продължавайки да е ослепително красив въпреки измъчената си физиономия.
— Естествено, че ще дойда. Пристигнах на мига, щом разбрах къде си.
Толи се наведе да развърже сърф обувките си, докато се съвземе от изненадата. От рождения си ден насам се чувстваше толкова изоставена, та не й беше минало през ум, че Перис ще иска да я види, особено в „Града на грозните“. Но ето че сега той беше при нея, разтревожен, загрижен, прекрасен.
— Радвам се да те видя пак — каза тя, чувствайки как сълзите напират в очите й. Тия дни те постоянно бяха зачервени и подпухнали.
Той засия насреща й.
— Аз също.
Толи не можа да понесе мисълта как изглежда в момента. Тя се хвърли на леглото, захлупи лицето си в ръце и се разрида. Перис седна до нея и я прегърна докато се наплаче, после избърса носа й и я изправи да седне.
— Погледни се само, Толи Янгблъд.
Тя разтърси глава.
— Моля те, недей и ти.
— Цялата си в безпорядък.
Перис намери четката за коса и започна да я реши. Тя нямаше сили да го погледне в очите и затова впи поглед в пода.
— Винаги ли летиш в окото на бурята?
Тя поклати глава, докосвайки внимателно драскотините по лицето си.
— Бяха само няколко клонки. При максимална скорост.
— Аха, значи следващият ти гениален номер е да се пребиеш със сърфа. Предполагам, че това ще бъде много по-забележително от последното ти постижение.
— Какво е последното ми постижение?
Перис изразително извъртя очи.
— Тоя номер, дето още не си се превърнала в красива. Много загадъчно.
— Да, бе, страхотен номер.
— Откога си станала толкова скромна, Кьорчо? Всичките ми приятели са направо очаровани.
Тя го погледна с подпухнали очи, опитвайки се да разбере дали не се шегува.
— Разказах за теб на всички след оня номер с противопожарната аларма и сега те наистина умират от нетърпение да се запознаят с теб — продължи той. — Даже се носи слух, че са замесени и „Извънредни ситуации“.
Толи примигна смаяно. Перис говореше сериозно.
— Истина е — каза тя. — Има си причина да съм още грозна.
Големите очи на Перис станаха огромни.
— Наистина? Ама това е толкова яко!
Тя се изправи и смръщи вежди.
— Излиза, че всички знаят за извънредните, освен мен.
— Отначало нямах представа за какво говорят. Излиза, че извънредните са нещо като дяволи — всички тях обвиняват, когато стане нещо откачено. Някои смятат, че са чиста измислица, защото никой не е виждал извънреден.