Само скоростта можеше да й помогне да навакса четирите дни, прекарани под ключ. Ако се появеше с голямо закъснение след рождения си ден, Шай можеше да се досети, че операцията е била отложена. А от това лесно следва изводът, че Толи не е просто обикновена бегълка.
Реката бягаше все по-бързо и по-бързо под краката й и тя стигна бързеите за рекордно време. Капките я брулеха като градушка, когато се вряза в първия водопад, и Толи леко се изправи, за да намали скоростта. Въпреки това премина през бялата вода по-бързо от всеки друг път.
Чак сега си даде сметка, че сърфът й не е като останалите играчки на грозните. Беше истинска машина. На носа му светеше полукръг аварийни лампички, които подаваха информация на металния детектор, дали в земята долу има достатъчно метал, за да осигури полета. Интензитетът на светлината им не се промени, докато летяха през бързеите и Толи искрено се надяваше онова, което Шай каза за съдържанието на метал в реките, да е вярно. В противен случай я чакаше много дълго пътуване.
От друга страна, при тази скорост едва ли би имала време да спре, ако светлините внезапно угаснат. Което щеше да направи пътуването съвсем кратко.
Но светлината на лампичките продължаваше да е равномерна, а неспокойството на Толи се разсея от рева на бялата вода, от студените пръски в лицето и от острите завои в изпъстрената с лунни отблясъци тъмнина. Този сърф беше по-съвършен от предишния и усвои движенията й само за няколко минути. Беше все едно да смени велосипед на три колела с мощен мотор: страшно, но вълнуващо.
Толи се зачуди дали по пътя към Мъглата има още много бързеи. Тогава пътуването й щеше да се превърне в истинско приключение. Но в края на това приключение я чакаше едно предателство. Или нещо по-лошо — да открие, че доверието на Шай към Давид е било незаслужено, което можеше да означава… всичко. Във всички случаи обаче щеше да е нещо ужасно.
Толи потръпна и се зарече повече да не мисли за такава възможна развръзка.
Когато стигна самия край на града, Толи се обърна, за да го погледне за последно. Той светеше като брилянт сред тъмната долина, толкова далечен и смален, че можеше да го закрие с длан. Въздухът бе кристалночист и тя можеше да различи избухването на всеки фойерверк над острова, разпукващ се като ярко цвете. Пустошта наоколо й се стори толкова необятна, разпенената река — толкова могъща, а лесът — пълен с тайни, скрити в тъмните му недра.
Преди да слезе от сърфа, Толи дълго гледа светлините на града, питайки се кога ще види дома си отново.
Докато мъкнеше дъската на гръб, Толи се зачуди колко ли често ще й се налага да ходи пеша занапред. Преминаването през бързеите стана за рекордно време, даже по-бързо, отколкото автолетът на „Извънредни ситуации“ успяваше да се промъкне през градския трафик. След такава скорост да ходи пеша с раница и сърф на гърба й се виждаше като да се движи със скоростта на охлюв.
Но „Ръждивите руини“ скоро се появиха отпред и металният детектор на сърфа я насочи към рудната жила. Тя пое към порутените кули на развалините, а нервите й все повече се обтягаха, докато те растяха пред нея, закривайки лунния сърп. Скоро разрушените сгради я наобиколиха и овъглените коли се замяркаха все по-често под краката й.
Слепите прозорци й напомняха, че е съвсем сама, самотен скитник сред един мъртъв град.
— Следвай релсата и след празнината в нея — повтори тя на глас като заклинание, което да държи далече призраците на ръждивите. Поне тази част от бележката беше съвсем ясна. „Релсата“ трябваше да е тази на скоростното влакче.
Когато внушителните развалини отстъпиха място на незастроено пространство, Толи намали скоростта. Щом стигна релсата на влакчето обаче, тя направи пълния кръг на атракцията с максимално ускорение. Може би „след празнината в нея“ беше единствената важна част от загадката, но въпреки това Толи реши да приеме бележката като магическо заклинание. Пренебрегнеше ли някоя част, това можеше да обезсмисли всичко друго.
Освен това й доставяше удоволствие отново да се носи с бясна скорост, оставяйки далече зад себе си призраците от „Ръждивите руини“. Профучаваше през острите завои и главоломно се спускаше надолу, а светът танцуваше около нея. Яхаше вятъра, без да знае накъде ще я отведе това приключение.
Няколко секунди преди да скочи над дупката в релсата светлините на металния детектор угаснаха. Дъската пропадна в мрака и стомахът й сякаш я последва, оставяйки зейнала дупка в тялото й. Нейното подозрение се оказа правилно — при максимална скорост всякакви предупреждения губеха смисъл.