Толи се просна на земята, замаяна и изтощена. Пред очите й отново и отново зейваше пропастта, а вълните долу гневно се блъскаха в озъбените скали. Сега тя можеше да е там долу, подмятана от бурната вода, докато от тялото й не остане и следа.
Наоколо е дива пустош, напомни си Толи, и всяка грешка тук има съдбоносни последици.
Още преди сърцето на Толи да възвърне нормалния си ритъм, стомахът й започна да протестира.
Тя посегна към раницата, извади пречиствателя за вода, който беше напълнила от последната река, и изпразни филтъра. Изсипа се шепа кафява кал, пречистена от речната мътилка.
— Уф! — гнусливо се намръщи Толи и предпазливо погледна в контейнера с вода. Изглеждаше чиста и миришеше нормално. Тя отпи малко, но по-голямата част запази, за да си приготви вечеря, или пък закуска — каквото и да се падаше сега. Толи имаше намерение по-голямата част от пътя да измине нощем, за да може сърфът й да се зарежда през деня от слънчевата светлина и да не се налага да губи време.
Бръкна във водонепромокаемата си раница и наслуки извади един пакет с храна. „СпагБол“, прочете тя на етикета и равнодушно сви рамене. Когато разкъса опаковката, отдолу се появи нещо като възел прежда с дебелината на пръст. Тя го пусна в пречиствателя, който започна да гъргори и след малко завря.
Когато отново вдигна поглед към пламтящия хоризонт, очите й се ококориха. Никога досега не беше виждала зазоряване извън града. Както и повечето грозни, тя рядко ставаше по това време, пък и тогава хоризонтът винаги беше скрит зад очертанията на „Града на новите красиви“. Видът на едно истинско утро я смая.
Огнена лента в оранжево и жълто беше подпалила небето, грандиозна и неочаквана, бляскава като фойерверк, но много по-величествена и недоловимо променяща се. Ето какво било да си сред природата, каза си Толи. Веднъж е опасно, друг път красиво. А понякога и двете.
Пречиствателят изписука. Толи отвори капака и погледна вътре. Там имаше спагети с червен сос и малки соеви кюфтенца, при това ухаеше вкусно. Толи отново погледна етикета. „СпагБол… Спагети болонезе!“.
Изрови една вилица от раницата и лакомо започна да яде. Изгряващото слънце я затопли, а шумът на прибоя превърна това в най-великолепната гощавка от години насам.
Зарядът на сърфа все още не беше напълно изтощен и след закуската тя реши да продължи напред. Преди да тръгне отново, пробяга с поглед по първите няколко стиха.
Ако „втората“ означаваше втори порутен мост, Толи предпочиташе да стигне там на дневна светлина. Ако беше забелязала дупката в моста само секунда по-късно, сега щеше да е във вид на спагети болонезе долу в урвата.
Но най-важната й задача сега бе да премине през пропастта. Тя беше много по-голяма от дупката в релсата на скоростното влакче и определено не можеше да я преодолее със скок. Изглежда единственият изход бе да я заобиколи пеша. Затова тя закрачи през ниската трева, доволна, че може да раздвижи краката си след дългата нощ върху сърфа. Не след дълго пукнатината в скалите се затвори и след около час тя вече крачеше от другата страна на урвата.
Продължи да лети много по-бавно, с очи вперени само напред, позволявайки си единствено бегли погледи встрани, за да разучи околността.
От дясната й страна се издигаше планина, толкова висока, че дори в ранната есен върховете й бяха със снежни шапки. Толи винаги беше приемала града като една безкрайна вселена, но мащабът на всичко извън него й се видя несравнимо по-голям. И беше толкова красиво. Чак сега разбираше защо хората някога са живели сред природата. Можеше да приеме дори липсата на парти-кули. Даже на общежития.
Мисълта за цивилизацията й напомни какво облекчение за изтощените й мускули би била една гореща баня. Представи си огромна вана, каквито имаха в „Града на новите красиви“, с джакузи и пълна с масажиращи тялото балончета. Зачуди се дали пречиствателят би могъл да осигури достатъчно топла вода за една вана, макар да беше малко вероятно да попадне на баня в тази пустош. Как ли се миеха в Мъглата? Толи се зачуди на какво ли ще мирише, когато пристигне там, некъпана от дни. Дали в раницата й имаше сапун? Или пък шампоан? Със сигурност обаче нямаше кърпи. Тя чак сега си даде сметка колко много вещи са й били необходими в предишния живот.