Второто прекъсване на релсата се появи след час: още един порутен мост над река, която се спускаше плавно от планината.
Толи овладя скоростта, спря и впи поглед напред. Този път пропастта не беше толкова страшна като предишната, но въпреки това беше достатъчно дълбока, за да е смъртоносна. И твърде широка, за да я прескочи. За заобикаляне и дума не можеше да става. Речната клисура се простираше чак до хоризонта, без нито едно проходимо място в нея.
„На втората направи най-голямата грешка“, промърмори Толи. Ама че упътване. Каквото и да направеше сега, щеше да е грешка. Чувстваше се твърде уморена, за да се справи с тая загадка, пък и зарядът на сърфа отиваше към края.
Беше късно утро, значи съвсем навреме, за да поспи.
Преди това обаче трябваше да разгъне сърфа. Инструкторът от „Извънредни ситуации“ й беше обяснил, че при зареждане на слънце трябва да е изложена максимална площ. Тя натисна освобождаващите бутони. Дъската се отвори като книга в ръцете й и се превърна в две дъски, после всяка от тях се удвои, а половинките на свой ред се разтвориха на две, също като фигури, изрязани от нагъната хартия. Накрая пред Толи лежаха осем сърфа, не по-дебели от лист хартия, съединени по дължина един за друг. Цялото това нещо се поклащаше на утринния бриз като огромен кит, защото магнитите го удържаха да не отлети.
Толи просна сърфа на земята под топлите лъчи и металният му корпус заблестя като черен кехлибар, щом той започна да пие от слънчевата енергия. След няколко часа щеше да е зареден и готов за полет. Тя само можеше да се надява, че ще й служи така вярно и на връщане от мисията.
Толи извади от раницата спалния си чувал, измъкна го от калъфа му и се намърда вътре направо с дрехите. „Пижама“, допълни тя наум списъка с неща, които й липсваха от града.
Направи си възглавница от якето, изхлузи се от ризата си и покри главата си с нея. Усети, че носът й е изгорял на слънцето и сега боцка, защото беше забравила да го покрие със слънцезащитен крем след зазоряване. Страхотно. Един зачервен и олющен нос много щеше да отива на изподраното от клоните грозно лице.
Така и не успя да заспи. Денят ставаше все по-горещ и се чувстваше странно да лежи на открито. Крясъците на морските птици пронизваха слуха й. Тя въздъхна и седна. Дали пък няма да е добре да хапне още нещо.
Извади един по един пакетите с храна от раницата. Етикетите гласяха:
СпагБол
СпагБол
СпагБол
СпагБол
СпагБол…
Толи преброи четиридесет и един еднакви пакета, достатъчни за три порции СпагБол дневно две седмици подред. Тя се тръшна със затворени очи на земята, почувствала внезапно изтощение. „Благодаря, д-р Кейбъл.“
Няколко минути по-късно вече спеше.
Най-голямата грешка
Летеше, преодолявайки земното притегляне, без да вижда под краката си релсата, без сърфа дори; носеше се по въздуха единствено благодарение силата на своята воля и на вятъра, който издуваше разпереното й яке. Стрелна се покрай ръба на масивна скала, надвесена над огромния черен океан. Ято морски птици я преследваха, а дивите им крясъци режеха слуха й като острия бръснач в гласа на д-р Кейбъл.
Внезапно скалите под нея се нацепиха. Отвори се дълбока пукнатина и океанът с рев нахлу в нея, поглъщайки крясъците на птиците. Тя се преметна във въздуха и полетя стремглаво към черната повърхност на водата.
Океанът я погълна, изпълни дробовете й, скова сърцето й, така че не можеше дори да извика…
— Не! — изкрещя Толи и седна вдървено.
Студеният вятър откъм океана я перна през лицето и проясни главата й. Толи се огледа и осъзна, че все още е на скалите, омотана в спалния чувал. Изтощена, гладна и изпитваща отчаяна нужда да се изпишка, но не и потънала в бездната.
Пое си дълбоко въздух. Птиците все още крещяха наоколо, но отдалече.
Този сън беше поредният от многото нощни кошмари, в които пропадаше в някаква бездна.
Нощта наближаваше, слънцето потъваше в океана, обагряйки водата в кървавочервено. Толи навлече ризата и якето, преди да посмее да се подаде извън спалния чувал. Температурата сякаш спадаше с всяка изминала минута, а светлината гаснеше буквално пред очите й. Тя побърза да се приготви за път.
Сърфът беше най-сложната част от подготовката. Разгънатата му повърхност беше влажна, покрита с фин слой морски пръски и капчици роса. Толи се опита да го подсуши с ръкавите на якето си, но се оказа, че има твърде много влага и твърде малко плат. Мокрият сърф се сгъна леко, но сега й се стори по-тежък, сякаш между пластовете му имаше още вода. Операционните светлини станаха наситеножълти и Толи огледа дъската отблизо. От двете й страни бавно се отцеждаше вода.