„Може да се каже, че съм спасена“, промърмори Толи. Потри рамене, които продължаваха да пулсират от болка след задействането на противоударните гривни, и се зачуди колко ли дълго може да пада, преди гривните да извадят ръцете й от ставите.
Но така или иначе вече беше долу. Реката се разливаше пред нея, сочейки пътя към заснежените планински върхове. Толи потрепери на студения вятър откъм океана и се уви още по-плътно с влажното си яке.
„В ден четвърти вземи презряната страна“, цитира бележката на Шай тя. „Четири дни. Може би е време да тръгвам.“
След първото изгаряне вече всяка сутрин се мажеше с крем. Но дори само за няколко часа на слънчева светлина дневно нейните и без това мургави ръце ставаха все потъмни.
СпагБол никога вече не й се услади така, както онзи първи ден на скалите. Сега яденето от необходимост се превърна в досадно задължение. Най-зле беше закуската със СпагБол по залез-слънце, когато само мисълта за още една порция спагети я караше да се откаже от храна завинаги. Дори за миг си пожела запасите й да свършат, за да се наложи да улови риба и да я сготви, или просто да продължи да гладува и така да свали грозните си тлъстини по най-трудния начин.
Но онова, което най-силно ужасяваше Толи, беше намаляващата тоалетна хартия. Последната ролка беше изразходвана наполовина и сега тя я използваше много пестеливо, броейки оставащите парчета. На всичко отгоре с всеки изминал ден започваше да мирише все по-лошо.
На третия ден нагоре по реката реши да се изкъпе.
Събуди се както обикновено по залез и се почувства цялата лепкава в спалния чувал. Беше изпрала дрехите си същата сутрин и ги беше проснала да се сушат върху скалата. От мисълта да напъха мръсното си тяло в чистите дрехи я полазиха тръпки.
Тук течението на реката беше бързо и водата не оставяше почти никаква утайка във филтъра на пречиствателя, значи беше чиста. Затова пък беше ледена, идваща право от топящия се сняг в близките планини. Толи се надяваше поне в края на деня да не е толкова студена, след като слънцето я беше топлило цял ден.
Оказа се, че в раницата има сапун — няколко пакета, натикани на самото дъно. Толи стисна един в юмрук и застана на брега на реката чисто гола, само със сензора на корема, трепереща на студения вятър.
„Давай“, каза си, опитвайки се да не трака със зъби.
После потопи едното си стъпало, но веднага отскочи назад, подгонена от режещата болка. Очевидно нямаше да може да влезе постепенно във водата. Трябваше направо да скочи.
Започна да обикаля покрай брега в търсене на подходящо място, събирайки бавно кураж да се хвърли в ледената вода. Осъзна, че никога досега не се е разхождала гола навън. В града всички открити площи бяха публични, но тук не бе виждала човешко лице дни наред. Сякаш светът принадлежеше единствено на нея. И въпреки студения въздух почувства топлите лъчи на слънцето върху кожата си.
Накрая стисна зъби и застана с лице към реката. От разходките по брега нямаше да стане по-чиста. Просто трябваше да направи няколко крачки и да скочи, гравитацията щеше да свърши останалото.
Тя преброи до пет, после до десет, но и това не помогна. След това осъзна, че изстива дори само като стои на брега.
Най-после се реши.
Ледената вода я стисна в юмрук. Мускулите й се парализираха, пръстите й се сковаха и се свиха като птичи крака. За миг Толи се изплаши, че няма да успее да изплува. А защо просто не потъне, оставайки за вечни времена в тази ледена прегръдка.
Въпреки това направи усилие, пое дъх с тракащи зъби и си напомни, че хората преди ръждивите сигурно са се къпали само в ледените води на потоците. После стисна челюсти, за да спре тракането на зъбите, потопи глава под водата и рязко я извади, отмятайки мократа коса на гърба.
Няколко секунди по-късно неочаквано почувства в стомаха си топло ядро, сякаш ледената вода беше отключила някакъв неподозиран енергиен резерв в тялото й. Тя разтвори широко очи, замаяна от вълнение. След три нощи навътре в сушата най-после видя издигащите се над нея планини кристално ясно, със снежните върхове, които ловяха последните слънчеви лъчи. Сърцето на Толи тупкаше бясно, кръвта разнасяше изненадваща топлина по цялото й тяло.
Но приливът на енергия се изчерпа бързо. Тя отвори опипом пакета сапун, стисна го между пръстите си и разнесе съдържанието му по тялото и косата си. Още едно гмурване и щеше да е готова.