Ако трябваше да чака утрото обаче, щеше да се забави с една нощ и да спи на студа без спален чувал.
После си каза, че загадката може и да не се отнася до речното разклонение. Дали не трябва да следва по-голямата река, докато нещо по-недвусмислено се изпречи на пътя й? И защо Шай наричаше двете реки „страни“? Ако е имала предвид това разклонение, не трябваше ли просто да каже: „поеми в посоката, която мразиш“?
„Презряната страна“, промърмори Толи, припомняйки си нещо.
Пръстите на ръката й се стрелнаха към лицето. Когато показваше на Шай своите морфинги, Толи беше споменала, че винаги започва с удвояване на лявата страна на лицето си, защото мрази дясната. Точно такова нещо би запомнила Шай.
Дали по този начин нейната приятелка не й подсказваше да поеме надясно?
Надясно се отклоняваше по-малката река, притокът. В тази посока планината беше по-близо. Може би тъкмо тя щеше да я отведе до Мъглата.
Толи продължи да се взира към двете реки в мрака, едната широка, другата малка и си припомни думите на Шай, че симетричната красота е глупаво нещо, затова предпочита да има лице с две различни половини.
Тогава Толи не си беше дала сметка, че разговорът е много важен за Шай — приятелката й за първи път беше споменала, че иска да остане грозна. Ако тогава Толи беше слушала по-внимателно, може би щеше да убеди Шай да остане. И сега щяха да са на върха на някоя парти-кула, заедно и красиви.
„Нека да е надясно тогава“, въздъхна Толи и насочи сърфа към по-малката река.
При изгрев-слънце Толи вече знаеше, че е взела правилното решение.
Докато следваше притока нагоре по склона, полетата около нея се покриха с цветя. Скоро ослепително белите им камбанки станаха по-гъсти от тревата, обагряйки в снежнобяло хълмовете. В сиянието на разпукващата се зора земята сякаш светеше отвътре.
„И търси сред цветята очи на светулка“, напомни си Толи, чудейки се дали не трябва да слезе от сърфа. Може пък по тези места да имаше някакви насекоми, които светят и които трябваше да търси. Ето защо тя се приближи до брега и тръгна пеша.
Цветният килим стигаше чак до самата вода. Толи се наведе, за да разгледа растенията отблизо. Петте дълги листенца нежно се извиваха от ствола към върха и обгръщаха тичинките, които бяха единственото жълто петно. Едното листо беше по-дълго от останалите и стигаше почти до земята. Някакво движение привлече погледа й и Толи зърна малка птичка да кръжи сред цветята, прелитайки от едно на друго, като кацаше на най-дългото листо и пъхаше дългия си клюн в чашката.
„Толкова са красиви!“, каза си Толи. А наоколо беше пълно с тях. Прииска й се да се отпусне върху мекия килим и да заспи.
Но все още не беше видяла нищо, което да прилича на „очи на светулка“. Толи се изправи и огледа хоризонта. Нищо не спря погледа й, освен хълмове, ослепително бели под наметките си от цветя и извиващата се по склона река. Всичко изглеждаше толкова мирно и спокойно, свят, напълно различен от онзи, който се тресеше под летящата машина миналата нощ.
Толи стъпи отново на сърфа и продължи напред, този път по-бавно, търсейки около себе си ключа към загадката на Шай, като при това не забрави да се намаже със слънцезащитен крем щом слънцето се издигна високо над хоризонта.
Реката продължаваше да пълзи нагоре по хълмовете. От мястото си Толи забеляза голи ивици сред цветята, петна суха песъчлива почва. Този неравен пейзаж й изглеждаше странно, сякаш някой беше изстъргал с шкурка части от боята на красива картина.
Тя на няколко пъти слиза от сърфа, за да оглежда цветята отблизо, търсейки насекоми или каквото и да е друго нещо, което да отговаря на думите „очи на светулка“ от бележката. Но с напредването на деня така и не откри нищо.
Към обед притокът вече се беше превърнал в малко поточе. Рано или късно щеше да стигне до самото му начало, планински извор или топяща се снежна пряспа, след което трябваше да продължи пеша. Изморена от дългата нощ, тя реши да си направи лагер.
Най-напред внимателно огледа небето, притеснена дали някоя от летящите машини на ръждивите не е наблизо. Мисълта за едно такова посещение докато спи я изпълваше с ужас. Кой знае какво искаха онези вътре. Какво ли биха й сторили, ако не беше се скрила във водата предишната нощ?