Едно беше ясно: разгънатият сърф лесно се забелязваше от въздуха. Толи провери батерията — беше изтощена едва на половина, благодарение на ниската скорост, с която летя и яркото слънце над главата й. Тя отново разгъна сърфа, но не целия и го скри сред най-високите цветя, които успя да открие. После се изкачи пеша до върха на близкия хълм. От тук можеше да държи под око сърфа и да види или чуе всяко нещо, което се приближава по въздуха. Реши да сложи всичко в раницата, за да е готова за бягство и при най-малката тревога.
Това засега беше единственото, което можеше да направи.
След поносимо неприятния вкус на поредния пакет СпагБол Толи се сви на кълбо сред най-високите цветя. Вятърът люлееше дългите стебла и сенките им танцуваха върху спуснатите й клепачи.
Без спалния си чувал Толи се чувстваше беззащитна и уязвима, единствената преграда между нея и земята бяха дрехите й, но топлото слънце и умората от дългия нощен преход бързо я приспаха.
Когато се събуди, светът около нея беше в пламъци.
Огнена буря
Отначало чу само звук като бученето на вятъра от нейния сън. После яростен шум раздра въздуха, пукане на пламнали сухи шубраци и мирис на дим се разнесоха над Толи и това окончателно я разбуди. Обкръжаваха я гъсти облаци дим и закриваха небето.
Неравна огнена стена настъпваше към нея през цветята, предхождана от унищожителна жега. Толи грабна раницата и препъвайки се, заслиза по хълма, колкото се може по-далече от огъня.
Нямаше ни най-малка представя в коя посока се пада реката. Нищо не се виждаше през гъстите кълба дим. Дробовете й се бореха за всяка глътка въздух в задушливия кафяв пушек.
После зърна лъчите на залязващото слънце, пробили облака дим, и успя да се ориентира. Реката беше зад огнената стена, от другата страна на хълма.
Толи се върна обратно на билото и се взря надолу през димната завеса. Пожарът ставаше все по-яростен. Огнените езици облизваха хълма, прехвърляйки се от едно цвете на друго, като ги оставяха сгърчени и черни след себе си. Тя мерна проблясването на реката през дима, но жегата я блъсна назад.
Отново се запрепъва надолу по хълма, кашляйки и давейки се, с една-единствена мисъл в главата — дали сърфът й вече беше погълнат от огъня.
Трябваше да се добере до реката. Водата беше единственото укритие пред вилнеещия пожар. Щом не можеше да превали хълма, тогава щеше да го заобиколи.
Тя се спусна по склона с пълна скорост. От тази страна имаше само няколко огнища на пожара, но това бе нищо в сравнение с бушуващия огнен ад зад гърба й. Най-после слезе от хълма и тръгна да го заобикаля, превита ниско над земята, за да избегне задушливия дим.
На половината път се натъкна на обгоряло парче земя, където огънят вече беше минал. Овъглените стебла на цветята се разпадаха под подметките й, а вдигащата се от изгорената земя жега й подлюти очите.
Нейните стъпки разбудиха утихналите пламъци, сякаш мушкаше с ръжен в жарава. Почувства как очите й съхнат, а лицето й се покрива с мехури.
Миг по-късно Толи зърна реката. Огънят се простираше като плътна стена по продължение на целия, бряг, пришпорван напред от бушуващия вятър, който носеше из въздуха живи въглени, запращайки ги чак на отсрещния бряг. Кълба задушлив дим пълзяха към нея, давеха я и я заслепяваха в черната си прегръдка.
Когато най-после успя отново да отвори очи, Толи зърна лъскавата соларна повърхност на сърфа. Втурна се към него, без да обръща внимание на огнените цветя, които никнеха под стъпките й.
Сърфът изглеждаше недокоснат от огъня, съхранен донякъде случайно, донякъде заради росата, която го покриваше всяка нощ.
Бързо сгъна сърфа и стъпи отгоре, без да дочака жълтите сигнални светлини да станат зелени. Жегата почти напълно го беше изсушила и той послушно се издиша във въздуха по нейна команда. Толи го насочи срещу течението на реката, като се придържаше ниско над водата, търсейки пролука в огнената стена от лявата й страна.
Сърф обувките й бяха унищожени от огъня, подметките им се бяха напукали като засъхнала кал под жарко слънце, затова летеше бавно, загребвайки от време на време вода от реката, за да разхлади пламтящата кожа на лицето и ръцете си.
Отляво отново се надигна гръмотевичен тътен, не можеше да го сбърка дори сред рева на огъня. Внезапен вихър подхвана нея и сърфа й и ги запрати към отсрещния бряг. Толи се наклони силно напред и потопи единия си крак във водата, за да забави движението на сърфа. Държеше се здраво за дъската и с двете ръце, борейки се отчаяно да не падне в реката.