Димът внезапно се разсея и от мрака постепенно изплува познат силует. Беше летателният апарат, а оглушителният му тътен сега се долавяше съвсем ясно, надмогнал бученето на пожара. През реката взеха да прехвърчат искри, защото огънят доби нова мощ от завихрения от перките въздух.
„Какво правят тези?“, смая се Толи. Не си ли даваха сметка, че така подклаждат пожара?
Въпросът й получи отговор миг по-късно, когато от машината изригна пламък, прехвърли реката и изпепели още една поляна с цветя.
Те бяха подпалили пожара и сега го разпространяваха във всички посоки!
Боботещата машина се приближи и Толи успя да мерне лице с нечовешки черти, което я гледаше през стъклото на пилотската кабина. Тя обърна сърфа с намерението да се изплъзне, но летателният апарат се издигна във въздуха и мина точно над нея, образувайки вихрушка, на която не можа да устои.
Толи загуби равновесие и падна в реката. Противоударните й гривни я задържаха за миг над разбушувалата се вода, но после вятърът подхвана сърфа, олекнал още повече без тежестта на тялото й, и го запремята като есенно листо.
Тя потъна в дълбоката вода насред реката, повличайки и раницата със себе си.
Долу под врящата водна повърхност беше спокойно и тихо.
В продължение на няколко секунди Толи изпита облекчение, че се е отървала от горещия вятър, от грохота на летящата машина, от непоносимата жега на пожара. Но тежестта на противоударните гривни и раницата бързо я теглеха надолу и в смазаните й от водното налягане гърди се надигна паника.
Тя започна да се мята във водата, устремена към проблясващите светлини на повърхността. Мокрите дрехи и товарът й я теглеха към дъното, но тъкмо дробовете й да се пръснат, тя най-накрая разби с глава водната повърхност насред водовъртежа. Пое жадно няколко глътки дим, преди една вълна да я удари през лицето. Задави се и взе да плюе вода, борейки се да остане на повърхността.
Над главата й премина сянка и закри цялото небе. После ръката й докосна нещо — позната грапава повърхност…
Сърфът й се беше върнал за нея! Всеки път се връщаше да я прибере, когато се подхлъзнеше и изпаднеше от него. Противоударните гривни я издигнаха над водата, тя успя да се покатери върху дъската и ръцете й се вкопчиха в неравната повърхност, докато отчаяно си поемаше въздух.
Рязък вой се разнесе от близкия бряг. Толи примигна, за да прочисти очите си от водата и видя, че машината на ръждивите беше кацнала. От нея наизскачаха някакви фигури и разпръснаха бяла пяна по земята наоколо, проправяйки си път през овъглените цветя към водата. Идваха за нея.
Тя трескаво се изправи върху сърфа, готова да отлети.
— Чакай! — извика най-близката фигура.
Толи неуверено се залюля, опитвайки се да запази равновесие върху мократа повърхност на сърфа. Обгорелите й обувки се хлъзгаха, а подгизналата й раница сякаш тежеше цял тон. В мига, в който се наклони, за да излети напред, една ръка в ръкавица сграбчи носа на сърфа. От водата се подаде нечия глава с маска върху лицето. Насреща й се блещеха огромни очи.
Тя стъпи върху ръката, премазвайки пръстите. Ръката се изплъзна и изчезна, но тежестта на тялото й вече беше пренесена много напред и сърфът потопи нос във водата.
Толи отново се прекатури в реката.
Някакви ръце я стиснаха, отдалечавайки я от сърфа. После я издигнаха над водата и я поставиха върху нечие широко рамо. Срещна погледите на маскираните лица: огромни нечовешки очи, които се взираха в нея без да мигнат.
Очи на насекоми.
Очи на светулка
Изтеглиха я към брега, извадиха я от водата и я помъкнаха към летателната машина.
Дробовете на Толи бяха пълни с вода и пушек. Не можеше да си поеме дъх, без да се задави от кашлица, която разтърсваше цялото й тяло.
— Сложете я долу!
— Откъде се взе тя, по дяволите?
— Дайте й кислород.
Стовариха Толи по гръб на земята, покрита с дебел слой бяла пяна. Този, който я дотътри от водата, свали маската с огромните изцъклени очи на насекомо и Толи примигна недоумяващо.
Той беше красив. От новите красиви, също толкова пленителен, колкото беше и Перис.