— Страхотно.
Тя изскочи от хеликоптера и дръпна сърфа си от магнитната рамка край вратата. После заотстъпва внимателно заднешком, приведена ниско към земята, както я бяха предупредили рейнджърите.
Машината отново забоботи и тя вдигна очи нагоре към блестящия диск. Тонк и беше обяснил, че благодарение на двойката тънки перки, които се въртяха толкова бързо, че се сливаха в едно цяло, екипажът може да лети. Тя се зачуди дали той не се беше пошегувал. Това си приличаше на типично енергийно поле.
Въздухът около нея отново бясно се завихри при излитането и тя здраво стисна сърфа, махайки с другата ръка, докато летателният апарат не се изгуби в тъмното небе. После въздъхна.
Отново остана сама.
Огледа се и се зачуди как би могла да открие Мъглата след тая еднообразна пустиня от орхидеи.
„А после чакай при лисата глава, дорде не съмне най-накрая“, гласеше последният ред от бележката на Шай. Толи обходи хоризонта с поглед и усмивка на облекчение се разля по лицето й.
Недалече от нея се издигаше висок заоблен хълм. Това трябва да е било едно от първите места, завоювани от генно модифицираните цветя. Горната част на хълма беше мъртва зона, покрита единствено с гола пръст, унищожена от орхидеите.
Оголеният връх на хълма досущ приличаше на плешива глава.
Тя стигна лисия връх на хълма след няколко часа.
Сърфът й беше напълно неизползваем по тези места, но изкачването вървеше леко с новите обувки, които й дадоха рейнджърите; нейните бяха така обгорели, че се разпаднаха в хеликоптера. Тонк напълни и пречиствателя й с вода.
По време на пътуването с хеликоптера дрехите й почти се бяха изсушили, а изкачването свърши останалото. Съдържанието на раницата й оцеля при гмуркането, даже СпагБолът остана сух в непромокаемите си пакети.
Единствено бележката на Шай пострада в реката и сега представляваше разкашкана топка хартия в джоба й.
Но тя почти стигна края на своето пътуване. Когато погледна от върха на хълма, си даде сметка, че ако не се броят мехурите от изгорено по ръцете и краката й, насинените колене и няколкото кичури коса, загубени в жегата на пожара, все пак беше оцеляла. Мъгляните знаеха къде да я намерят и ако повярваха на нейната история, че е грозна, дошла да се присъедини към тях, без да се досетят, че всъщност е шпионин, тогава всичко щеше да е наред.
Умората я повали на върха на хълма, но въпреки това дълго не можа да заспи заради тревогата дали ще успее да изпълни онова, което д-р Кейбъл искаше от нея. Медальонът около врата й също беше издържал всички изпитания. Толи се съмняваше, че малко вода би могла да навреди на устройството, но щеше да разбере със сигурност това едва когато стигне Мъглата и го активира.
За миг й се прииска медальонът да се е развалил. Може пък някое от сътресенията по пътя да е повредило неговия малък ирисов скенер и той никога да не изпрати съобщение на д-р Кейбъл. Не си заслужаваше обаче да се надява на това. Без медальона Толи щеше да е обречена на вечно заточение в тази пустош. И да остане грозна до живот.
Единственият начин да се върне обратно бе да предаде приятелката си.
Лъжи
Няколко часа след зазоряване те дойдоха за нея.
Толи ги забеляза да се катерят нагоре сред орхидеите, четири фигури, които носеха сърфове и бяха облечени целите в бяло. Широките бели шапки със странни форми криеха лицата им и Толи осъзна, че ако се снишат сред цветята, стават незабележими.
Тези хора бяха минали през много изпитания, за да останат невидими.
Когато групата я наближи, Толи разпозна плитчиците на Шай, които се подаваха изпод една от шапките и започна лудешки да маха с ръце. Отначало реши да приеме указанията в бележката съвсем буквално и да чака на върха, но при вида на приятелката си грабна сърфа и се втурна надолу да ги посрещне.
Внедрена или не, тя нямаше търпение пак да види Шай.
Високата върлинеста фигура се откъсна от останалите, втурна се насреща й и скоро двете се прегръщаха със смях.
— Това си ти. Знаех си!
— Разбира се, че съм аз, Шай. Не можех да понеса раздялата ни. — Което си беше самата истина.
Шай не можеше да събере усмивката си.
— Когато забелязахме хеликоптера снощи, повечето хора решиха, че това трябва да е някоя друга група. Казаха, че е минало твърде много време и трябва най-после да се откажа.