По едно време изоставиха потока и последваха една желязна рудна жила през билото. От върха се откри гледка към малка долчинка, в която почти нямаше дървета.
Шай стисна ръката на Толи.
— Ето го. Нашият дом.
Мъглата лежеше под тях.
Моделът
Мъглата — наистина място, потънало в мъглявина.
Цялата долина беше гъсто обсипана с накладени огньове, заобиколени от малки групи хора. Ароматът на дим от изгорели дървета и готвено достигна до Толи и й припомни къмпингуването сред природата. Освен с дим въздухът наоколо беше пропит и от утринна влага, а един бял пръст сочеше надолу откъм купчината облаци, струпани около най-високите върхове на планината. Няколко соларни панела просветваха слабо, събирайки случайните слънчеви лъчи, пречупени през влажния въздух. Отделни парчета земя бяха произволно засадени между сградите, двайсетина едноетажни постройки, изградени от дълги дървени трупи. Дърво имаше навсякъде: по стоборите, като шишове за печене; положено като пътеки над калните участъци и във вид на големи пирамиди край огньовете. Толи се зачуди откъде са намерили толкова много дървесина.
После забеляза дънерите по края на селището и ахна.
— Дърветата… — ужасено прошепна тя. — Вие сечете дървета.
Шай стисна ръката й.
— Само в тази долина. Отначало ни се виждаше доста нередно, но така са живели и хората отпреди времената на ръждивите, както знаеш. Освен това засаждаме повече от другата страна на билото, за да отблъскват орхидеите.
— Хубаво — неуверено каза Толи. Зърна как група грозни пренасят едно повалено дърво, бутайки го върху два сърфа. — Тук има ли магнитно поле?
Шай кимна с щастливо изражение.
— Само на някои места. Домъкнахме тук цяла купчина метал от железопътната линия — това е релсата, която следваше до брега. С тези релси направихме няколко трасета за сърфовете в Мъглата, а по-нататък може да покрием цялата долина. Работя по този проект. Заравяме парче метал на всеки няколко крачки. Както и всичко друго тук, това се оказа по-трудно, отколкото си го мислехме. Представа нямаш колко тежи една раница, пълна с желязо.
Давид и останалите вече се спускаха надолу, носейки се плавно над единствената просека между два реда скали, боядисана в ярко оранжево.
— Това ли е трасето за сърфовете? — попита Толи.
— Да, ела с мен. Ще те отведа долу до библиотеката. Трябва да се запознаеш с Шефа.
Шефът всъщност не е главният тук, обясни й Шай. Просто се държи като началник, особено пред новодошлите. Затова пък се разпорежда в библиотеката, най-голямата от сградите на централния площад в селището.
На вратата на библиотеката Толи усети позната миризма на прашни книги, а когато се огледа, видя, че книгите са почти единственото притежание на библиотеката. Нямаше огромни видео екрани, нито дори по-малки монитори за индивидуална работа. Само несъразмерни маси и столове и поредица от книги.
Шай я поведе навътре, където в кръгла будка седеше дребна фигура и разговаряше по старомоден клетъчен телефон. Когато приближиха, сърцето на Толи заблъска в гърдите. Боеше се от онова, което предстои да види.
Шефът беше стар грозен. Толи зърна отдалече неколцина възрастни грозни по пътя насам, но успя навреме да отклони поглед. И ето че сега, точно пред очите й, застана сбръчканата, пожълтяла, покрита с жили, тътреща се, ужасяваща истина. Очите, чието бяло имаше цвят на прокиснало мляко, гледаха право в тях, докато старецът гълчеше някого по телефона със скърцащ глас и с едната си извита като птичи крак ръка им махаше да се разкарат.
Шай се изкиска и я повлече към лавиците с книги.
— После ще ни намери. Сега искам да ти покажа нещо друго.
— Този беден човек…
— Шефа ли? Доста е див, а? Той е някъде около четиридесетте! Чакай само да поговорите с него!
Толи преглътна, опитвайки се да заличи спомена за увисналите му черти. Тия хора са луди да търпят подобно нещо, нещо повече — да го искат.
— Но лицето му… — започна Толи.
— Това е нищо. Я виж тук. — Шай я настани край една от масите, обърната към лавиците, и измъкна цяла купчина книги с подвързани корици. После ги бухна пред Толи.
— Книги от хартия? Какво толкова.
— Не са книги. Викат им „списания“ — каза Шай. Тя отвори едно от тях и посочи. Странните лъскави страници бяха покрити със снимки. На хора.