— Какво искаш да кажеш?
— О, я стига! Ти никога не си носила нещо подобно. Оставям те за две седмици и ти изведнъж ставаш романтична.
Толи преглътна, свела очи към сребърното сърце.
— Искам да кажа, че огърлицата е наистина много хубава. Красива е. Но кой ти я даде, Толи?
Толи усети, че не може повече да лъже.
— Един човек. Просто един човек.
Шай завъртя очи.
— Флирт като за последно, а? А пък аз винаги съм си мислела, че се пазиш за Перис.
— Не е каквото си мислиш. Това е… — Защо да не й кажа още сега, запита се Толи. Тя така или иначе ще се досети, когато извънредните пристигнат с гръм и трясък. Ако знаеше предварително, Шай ще има време да се подготви, преди този измислен свят да се сгромоляса. — Трябва да ти призная нещо.
— Дадено.
— Идването ми тук е нещо като… Работата е там, че когато трябваше да направя…
— Какво правите?!
Толи подскочи при звука на скърцащия глас. Приличаше на стара повредена версия на д-р Кейбъл, ръждиво острие, пилящо нервите й.
— Тия списания са на повече от три века, а вие дори не носите ръкавици! — Шефа се затътри към мястото, където седеше Толи, извади бели памучни ръкавици и си ги нахлузи. После протегна ръка и сграбчи списанието, което тя разглеждаше. — Пръстите ти са покрити с ужасни киселини, млада госпожице. Ще съсипеш списанията, ако не внимаваш. И преди да започнеш да си вреш носа из колекцията, трябваше най-напред да дойдеш при мен!
— Съжалявам, Шефе — обади се Шай. — Вината е моя.
— Не се и съмнявам — изсумтя той, връщайки списанията обратно по рафтовете с меки елегантни движения, пълна противоположност на стържещия му глас. — А сега, млада госпожице, предполагам, че си тук за назначаване на работа.
— Работа? — повтори Толи.
Те и двамата погледнаха изуменото й лице и Шай избухна в смях.
Работа
Мъгляните обядваха всички заедно, както правеха и грозните в общежитието.
Личеше си, че дългите маси са изработени от съвсем скоро отсечени дървета. По цялата им дължина се виждаха следи от чепове, рисунък на пръстените на растежните години, структурата на влакната. Дъските бяха груби и красиви, но Толи не можеше да се отърси от мисълта, че е отнет животът на дърветата.
Зарадва се, когато Шай и Давид я изведоха навън при група по-млади грозни, струпани около огъня, на който се приготвяше храната. За нея беше същинско облекчение да е по-далече от отсечените дървета и от потискащия вид на старите грозни. Толи нямаше кой знае какъв опит при определяне възрастта на грозните, но се оказа, че в повечето случаи е близко до истината. Двама току-що бяха пристигнали от друг град и още нямаха шестнайсет. Други трима — Крой, Райд и Астрикс — бяха приятели на Шай, избягали заедно преди нея, с тях Толи се запозна най-напред.
Макар да живееха в Мъглата само от пет месеца, приятелите на Шай имаха същото самоуверено излъчване като Давид. Някак успяваха да изглеждат авторитетни като красиви втора степен, въпреки че нямаха челюсти с решителна извивка, изкусно оформени очи и елегантни дрехи. Докато обядваха, те обсъждаха проектите, с които се занимават в момента. Канал, по който да доведат водата от потока по-близо до Мъглата; нови шарки и десени за овчата вълна, от която плетяха пуловери; ново отходно място (Толи се зачуди какво ли е „отходно място“). Всички изглеждаха страшно сериозни, сякаш животът е сложно нещо, което трябва да се планира и проектира всеки ден.
Храната също беше сериозен въпрос и пълнеше чиниите им на внушителни купчини. Оказа се по-тежка от тази, с която беше свикнала Толи, и много по-богата на вкусове, сякаш класът по история на храненето в училище пак се беше опитал да приготви сам яденето. Тук ягодите бяха сладки и без захар и колкото и да беше необичайно да яде обикновен хляб, той имаше собствен вкус, без помощта на добавки. Но Толи би погълнала охотно всичко, което е различно от СпагБол.
Въпреки това не попита какво е месото в задушеното. Мисълта за мъртвите дървета й стигаше за този ден.
Когато ометоха съдържанието на чиниите, приятелите на Шай започнаха да разпитват Толи за новини от града. Резултатите от спортните състезания между общежитията, докъде е стигнала историята в сапунения сериал, градската политика. А дали е чувала за още някой избягал? Толи се опита да отговори на всички въпроси най-пълно и с подробности, колкото беше по силите й. Никой от тях не се опитваше да крие носталгията по дома. Лицата им изведнъж подмладяваха с по няколко години, когато си спомнеха старите приятели и общите лудории.