Над тях се разнесе камбанен звън и всички побързаха да довършат обеда си.
— Какво беше това? — попита Толи.
Давид се ухили.
— Трябва да се връщаме на работа.
— Ти идваш с нас — каза Шай. — Не се безпокой, това няма да те убие.
По пътя към работното място Шай й разказа подробности за дългите прави релси, наричани железопътна линия. Някои се простирали през целия континент, малка част от наследството на ръждивите, което все още мъчи земята. За разлика от повечето руини обаче железните пътища бяха полезни, при това не само за придвижването по въздуха. Релсите се бяха превърнали в основен източник на метал за мъгляните.
Давид беше открил нова железопътна линия преди около година. Тя не водеше до никое полезно за тях място, ето защо той имаше план да използват нейния метал и да построят още трасета за сърфовете из долината. Шай се беше включила към този проект още с пристигането си в Мъглата преди десет дни.
Шестима от тях вдигнаха сърфовете във въздуха и полетяха към противоположния край над потока, който се пенеше и кипеше, та чак до острото като бръснач било, богато на желязна руда. Чак сега Толи си даде сметка колко високо в планината беше стигнала, откакто напусна океанския бряг. Целият континент сякаш се беше проснал пред тях. Тънък слой облаци под билото сякаш бяха огледален образ на плътната облачност над главите им, но през техния воал лесовете, пасищата и проблясващите извивки на реките се виждаха ясно. Морето от бели орхидеи личеше и от тази страна на планината, ослепително като нажежена пустиня.
— Всичко е толкова голямо — промърмори Толи.
— Това никога не можеш да го разбереш, когато си на закрито — каза Шай — Градът всъщност е много малък. И колко малки ни карат да се чувстваме, за да ни държат затворени в него като в капан.
Толи кимна, но си представи какво би се случило, ако всички тези хора нахлуеха в полето под нея, започнеха да секат дърветата и да избиват, за да си набавят храна, прегазвайки природата като някоя възкръснала машина на ръждивите.
Въпреки това тя не би разменила за нищо този миг на върха и гледката на полята, проснали се в краката й. Беше прекарала последните четири години взряна в очертанията на „Града на новите красиви“ с вярата, че няма по-хубаво нещо на света, но вече не мислеше така.
Малко по-надолу, на половината път около планината, една друга река пресичаше железопътната линия на Давид. На това място пътят откъм Мъглата се разклоняваше във всички посоки, възползвайки се от богатите залежи на желязо в земята, от реките и пресъхналите речни корита. Това беше добре, защото сърфовете им трябваха. Ходенето пеша не беше за предпочитане, обясни Шай, особено когато си натоварен с тежкия метал на връщане.
Старата железопътна линия беше обрасла с пълзящи растения и уродливи дървета, а всяка дървена траверса беше хваната в здравата прегръдка на гъсти зелени ластари и пипала. Гората беше отстъпила единствено на няколкото места, където липсваха части от релсите, но иначе държеше цялата линия в хватката си.
— И как изобщо ще успеем да вземем нещо от тук? — попита Толи и ритна един възлест корен, усещайки се безсилна пред дивата природа.
— Ти само гледай — каза Шай. Тя измъкна някакъв инструмент от раницата си, пръчка с дължината на ръката й, която се разгъна и почти стигна ръста на Толи. Шай завъртя единия й край, а от другата страна като спиците на чадър изскочиха четири къси остриета. — На това му се казва автоматичен лост и с него може да премести почти всичко.
Шай отново завъртя дръжката и ребрата се прибраха. После заби края на инструмента под една от траверсите. С още едно завъртане на дръжката пръчката взе да се тресе и дървото започна да скърца. Шай се подхлъзна назад от усилието, но след това пренесе цялата си тежест върху лоста, забивайки го все по-дълбоко в земята под траверсата. Постепенно старото дърво взе да се надига, като отърсваше от себе си пръст и растителност и огъваше релсата, която лежеше отгоре. Толи видя как ребрата постепенно се разтварят под сглобката между релсата и траверсата, разкъсвайки я постепенно, докато релсата не се освободи от своите окови.
Шай се ухили насреща й.
— Нали ти казах.
— Дай и аз да опитам — предложи Толи и протегна ръка.
Шай се засмя и извади още една пръчка от раницата си.
— Ти се погрижи за другата страна, докато аз довърша тази.