Но какво ще стане, ако жестоката жена спази своята закана и Толи не получи операция до края на живота си? След двайсет и няколко години тя вече ще е сбръчкана и отпусната, грозна като Шефа, отхвърлена от останалите. Ако остане в Мъглата, цял живот ще спи в стари спални чували и с ужас ще очаква деня, когато нейният пречиствател ще спре да работи.
Така се беше уморила да лъже всички.
— Не съм ти казала всичко — започна тя.
— Знам. Но май започвам да се досещам.
Толи погледна приятелката си, страхувайки се да продължи.
— Искам да кажа, че е съвсем очевидно, нали така? Ти си разстроена, че не спази обещанието си към мен. Не си запазила тайната за Мъглата.
Толи зяпна насреща й.
Шай се усмихна и стисна ръката й.
— Колкото повече е наближавал рожденият ти ден, толкова повече ти се е искало да избягаш. Но през това време си срещнала някого. Някой важен за теб. Същият, който ти е дал това колие. И ти си нарушила обещанието, което ми даде. Казала си му къде отиваш.
— Нещо такова — едва отрони Толи.
Шай се изкиска.
— Знаех си. Затова си толкова нервна през цялото време. Искаш да си с нас, но в същото време те тегли и на друго място. За да си с някой друг. А преди да избягаш, си оставила указания, копие от моята бележка, в случай че твоят любим пожелае да дойде тук. Права ли съм, или да?
Толи прехапа устни. Лицето на Шай сияеше на лунната светлина, тя очевидно беше страшно доволна от себе си, че е разгадала голямата тайна на Толи.
— Така е, донякъде си права.
— О, Толи! — Шай я прегърна през раменете. — Не разбираш ли, че всичко е наред? Нали и аз направих същото.
Толи се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Не биваше да казвам на никого, че идвам тук. Давид ме накара да обещая, че дори ти няма да знаеш.
— Защо?
Шай тръсна глава.
— Не те познаваше и не беше сигурен, че може да ти се довери. Обикновено бягствата се правят заедно със стари приятели, с които имате много общи спомени и сте правили заедно номера години наред. А аз те познавах едва от началото на лятото. И не бях ти говорила за Мъглата до деня преди да замина. Не посмях от страх, че ще ми откажеш.
— Значи не е трябвало да ми казваш, така ли?
— За нищо на света. Затова, когато се появи, всички станаха доста нервни. Не бяха сигурни дали могат да ти се доверят. Даже Давид взе да откача.
— Съжалявам, Шай.
— Вината не е твоя! — Шай разтърси енергично глава. — Аз съм виновна. Аз прецаках работата. И какво от това. Сега, когато те опознаха, всички са съгласни, че наистина си страхотна.
— Аха — тихо каза Толи. — Много мило от тяхна страна.
Искаше й се да беше активирала медальона още в мига, когато пристигна. Само след един ден в Мъглата тя започна да си дава сметка, че няма да предаде само мечтата на Шай. Животът на стотици хора беше свързан с Мъглата.
— А аз съм сигурна, че и твоят човек ще е страхотен — продължи Шай. — Нямам търпение да се съберем всички заедно.
— Не съм сигурна… че това някога ще стане. — Трябваше да има някакъв начин да се измъкне от тази ситуация. Дали ако отиде в някой друг град… Или се върне при рейнджърите и им каже, че се наема доброволец, стига да я направят красива. Но тя не знаеше нищо за техния град, освен едно — че не познава никого там.
Шай вдиша рамене.
— Може и така да е. Аз също не бях съвсем сигурна, че ще дойдеш. — Тя стисна ръката на Толи. — Затова пък съм страшно доволна, че си тук.
Толи се насили да се усмихне.
— Въпреки че ти навлякох неприятности ли?
— Голяма работа! Според мен всички тук са малко нещо параноици. През цялото време са заети да измислят маскировка за селището, така че да не го забележат сателитите; вземат мерки да не прихванат и телефонните разговори. А всички тия предпазни мерки с бегълците са излишни. Даже опасни. Помисли само — ако не беше достатъчно умна да разгадаеш насоките в бележката ми, сега да си на половината път към Аляска!
— Знам ли, Шай. Сигурно знаят какво правят. Градските власти са безкомпромисни.
Шай се разсмя.
— Не ми казвай, че и ти вярваш в съществуването на „Извънредни ситуации“.