Останалите петима го гледаха мълчаливо. Той развъртя триона в ръце, нетърпелив да започне работа, но си даваше сметка, че все още няма пълната им подкрепа.
— Ти и сам знаеш, Давид — обади се Крой, — че тези дървета не са безполезни. Те предпазват по-ниските храсти от слънцето, което на свой ред пази почвата от ерозия.
— Добре, де, ти печелиш. Вместо да засаждаме полезни видове дървета, ще оставим леса да се върне в старите си владения.
— Но трябва ли да обезлесяваме преди това? — попита Астрикс.
Давид бавно си пое въздух. „Обезлесяване“ беше дума от речника на ръждивите, онова, което те бяха причинили на старите лесове: изсичане на дърветата, избиване на всяко живо същество в горите и превръщането на цели държави в пасища за добитъка. Цели джунгли били унищожени, а милиони дървесни и животински видове изгубени заради стадо тревопасни крави, широко разпространен вид, от който се правели евтини хамбургери.
— Вижте какво, ние не обезлесяваме. Единствената ни задача е да разчистим боклука, който ръждивите са оставили след себе си — отговори Давид. — Просто се налага да направим малка операция, за да си свършим работата.
— Можем да разчистим само около дърветата — каза Толи. — Важното е да се доберем до релсите. Точно както ти каза — малка операция.
— Добре, чудесно. — Той се засмя. — Нека видим какво ще мислиш за тези дървета, когато ти се наложи да изкорениш няколко от земята.
Той беше прав.
Вибротрионът разчистваше с лекота гъстите увивни растения, минаваше през храсталака като гребен през мокра коса и режеше метала като меко масло, когато случаен замах насочеше по погрешка острието към релсата. Но щом попаднеше на възлестите коренища и оплетените клони на шубраците, тогава нещата се променяха.
Толи се намръщи, когато трионът за пореден път попадна на твърдото стебло, пръскайки в лицето й остри дървени стърготини, а тихото му жужене се превърна в остър писък. Трябваха й доста усилия, докато отреже старото дърво. Оставаше още малко работа, докато разчисти просека до релсите.
— Добре върви. Почти успя, Толи.
Тя забеляза, че Крой стои на благоразумно разстояние от нея, готов да отскочи, ако тя изпусне триона. Сега вече й беше ясно защо Давид искаше да нареже тези дървета за подпалки. Щеше да е много по-лесно, отколкото да си проправят път през гъсталака от корени и клони, опитвайки се да овладеят вибротрионите, за да не излизат от границите на точно определената просека.
— Глупави дървета — помърмори Толи, стискайки зъби, докато забиваше отново острието в стеблото.
Върхът на триона най-накрая успя да се забие в дървото и зави пронизително, навлизайки все по-дълбоко в клона. Когато го отряза, за миг се оказа на свобода, преди да се забие с фучене и пронизителен писък в земята отдолу.
— Еха! — Толи отстъпи назад, вдигна предпазните очила и изключи триона.
Крой пристъпи напред и отмести отрязания клон от пътеката.
— Идеален хирургически разрез, докторе — каза той.
— Май започвам да се справям с тая работа — отговори Толи, отривайки чело.
Беше почти обед и слънцето немилостиво напичаше сечището. Тя смъкна пуловера си, почувствала едва сега, че утринният мраз отдавна си е отишъл.
— Беше прав, че тези дървета пазят сянка.
— Ти го казваш — отговори Крой. — Хубав пуловер, между другото.
Тя се усмихна. Заедно с ръкавиците това беше най-ценният й трофей.
— Благодаря.
— Колко ти струваше?
— Шест пакета СпагБол.
— Малко скъпичко, но пък е хубав. — Крой срещна погледа й. — Толи, помниш ли първия си ден, когато почти грабнах раницата ти? Нямах намерение да ти заграбвам нещата. Не и без да ти предложа нещо в замяна. Просто много се изненадах, когато ми каза, че мога да прибера всичко.
— Всичко е наред, не се безпокой — каза тя. Сега, когато работеше заедно с Крой, той й се виждаше доста приятно момче. Предпочиташе да е в екип с Давид или Шай, но днес те двамата работеха заедно. А и беше крайно време да опознае по-добре някой от останалите мъгляни.
— Надавам се, вече имаш и нов спален чувал.
— Аха, дванайсет пакета СпагБол.
— Сигурно вече не ти е останало с какво да пазаруваш. Тя кимна.
— Имам само осем.
— Не е зле. Бас ловя, че на път за насам не си осъзнавала как всеки ден изяждаш бъдещото си богатство.