Толи се засмя. Двамата се наведоха под окастреното дърво и започнаха да дърпат с ръце корените на пълзящите растения, увити около релсите.
— Ако знаех, че пакетите суха храна са толкова ценни, не бих изяла много от тях, независимо дали умирам от глад, или не. СпагБол даже не ми харесват вече. Най-зле беше, когато трябваше да ги ям на закуска.
— На мен пък ми звучи много вкусно — изкиска се Крой.
— Тук изглежда ли ти вече разчистено?
— Определено. Хайде да минаваме на следващия участък.
— И тя му подаде триона.
Крой най-напред приключи с лесната част, атакувайки храстите с бръмчащия трион.
— И въпреки всичко, Толи, в тази работа има нещо, което не ми е ясно.
— Какво е то?
Трионът стигна метал и посипа наоколо огнени искри.
— Когато дойде тук, ти каза, че си тръгнала от града с храна за две седмици.
— Ъхъ.
— Ако пътуването ти е отнело девет дни, трябва да ти е останала храна за пет дни. Някъде около петнайсет пакета общо. Но си спомням, че когато погледнах в раницата ти тогава, си казах: „Тук сигурно има тонове храна!“.
Толи преглътна, стараейки се да не издава чувствата си.
— Излиза, че съм бил прав. Дванайсет плюс шест плюс осем е… двайсет и шест!
— Аха.
Той кимна, обработвайки внимателно с триона един нисък клон.
— Така излиза. Значи си напуснала града преди рождения си ден, прав ли съм?
Толи трескаво размишляваше.
— Сигурно. Но предполагам, че не всеки път съм яла по три пъти на ден, Крой. Както вече казах, още в началото ми писна от СпагБол.
— Оказва се, че изобщо не си яла много за толкова дълго пътуване.
Толи усилено пресмяташе наум, за да прецени каква би трябвало да е правилната бройка пакети суха храна. Припомни си какво й беше казала Шай първата вечер — че някои мъгляни са доста подозрителни към нея, опасявайки се да не е шпионин. Толи си мислеше, че вече са я приели за своя. Очевидно не беше така.
Пое дълбоко въздух и овладя гласа си, за да не издаде, че я е страх.
— Виж какво, Крой, нека ти издам една тайна.
— Каква?
— Най-вероятно съм тръгнала от града с повече храна, отколкото би ми трябвала за две седмици. Всъщност никога не съм броила пакетите.
— Но нали все казваше…
— Да, сигурно съм преувеличила малко, за да изглежда пътуването ми по-вълнуващо. Все едно е имало риск да остана без храна, преди рейнджърите да ме открият. Но ти си прав, винаги съм имала в изобилие какво да ям.
— Ясно. — Той вдигна очи към нея леко усмихнат. — И аз така си помислих. Историята ти за пътуването изглеждаше малко… прекалено интересна, за да е истинска.
— Но повечето от това, което разказах…
— Естествено. — Трионът изрева за последно и спря. — Сигурен съм, че по-голямата част от разказа ти е истина. Въпросът е колко голяма е тази част.
Толи срещна пронизващия му поглед, премисляйки усилено какво да каже. Това бяха само няколко пакета храна повече, което едва ли доказваше, че е шпионин. Просто трябваше да приеме със смях думите му. Но фактът, че той беше абсолютно прав, не й позволяваше да каже каквото и да е.
— Искаш ли да ме заместиш малко с триона — меко предложи той. — Разчистването тук е тежка работа.
Тъй като днес беше ден за разчистване и не трябваше да носят събрания метал по пладне, те бяха взели обеда със себе си: картофена супа и хляб със солени маслини в него. Толи се зарадва, когато видя, че Шай се отделя с храната си от останалите и тръгва към гъстия храсталак в края на гората. Тя я последва и се настани до приятелката си в пъстрата сянка на клоните.
— Трябва да говоря с теб, Шай.
Шай въздъхна тихо без да я поглежда и разкъса хляба си на парчета.
— Така и предполагах.
— О! Той и с теб ли говори?
Шай поклати глава.
— Не е нужно да казва каквото и да било.
Толи се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Искам да кажа, че всичко е повече от очевидно. Още откакто дойде тук. Трябваше да се досетя още тогава.
— Аз никога… — започна Толи, но гласът й изневери. — Какво намекваш, че Крой е прав, така ли?
Шай въздъхна.
— Казвам просто, че… — Тя замълча и се обърна към Толи. — Крой ли? Какво общо има пък Крой?
— Двамата с него разговаряхме преди обед, той забеляза новия ми пуловер и ме попита дали съм си намерила спален чувал. После изчисли, че ако съм пътувала дотук девет дни, са ми останали повече пакети СпагБол от очакваното.