— Имаш повече от очакваното какво? — Изражението на Шай показваше пълното й объркване. — За какво говориш, по дяволите?
— Не помниш ли, че когато дойдох тук, казах на всички… — И Толи пак повтори всичко, забелязвайки за първи път очите на Шай. Бяха зачервени, сякаш не е спала. — Я чакай малко, ти за какво мислеше, че говоря?
Шай протегна ръка с разперени пръсти.
— За това.
— Кое?
— Покажи си дланта.
Толи разпери пръсти като нея.
— Същият размер — каза Шай. После обърна ръце с дланите нагоре. — Същите мехури и мазоли.
Толи погледна надолу и примигна. Ръцете на Шай бяха в още по-окаяно състояние от нейните, зачервени и напукани, покрити с незараснали рани от спуканите мехури. Шай винаги работеше най-много, хвърляйки се първа на най-тежката работа.
Толи посегна към ръкавиците, затъкнати в колана й.
— Шай, сигурна съм, че Давид не е искал да…
— Напротив. Хората в Мъглата много дълго и внимателно обмислят подаръците си.
Толи прехапа устни. Вярно беше. Тя измъкна ръкавиците от колана.
— Ти трябва да ги вземеш.
— Аз… не ги… искам.
Толи се облегна назад, смаяна. Първо Крой, сега и това.
— Да, предполагам, че не ги искаш. — Тя пусна ръкавиците. — Но не трябваше ли най-напред да говориш с Давид, преди да откачаш?
Шай загриза нокътя си, клатейки глава.
— Той вече не говори с мен като преди. Не и откакто ти си тук. Не и за важните неща. Имал много работа, така каза.
— О! — Толи стисна зъби. — Аз никога… Харесвам Давид, но…
— Вината не е твоя, разбра ли? Знам това. — Шай протегна ръка и леко залюля сърцето на медальона около врата на Толи. — Пък и твоят мистериозен приятел може да се появи и всичко това вече няма да има никакво значение.
Толи кимна. Съвсем вярно, пристигнат ли извънредните, романтичните трепети на Шай ще са последна грижа.
— Говорила ли си за това с Давид? Май си заслужава да го обсъдите.
— Не, не съм.
— Защо?
— Просто не е имало подходящ случай.
Шай сви устни.
— Просто така е по-удобно.
Толи изпъшка.
— Но, Шай, ти сама го каза: аз не трябваше да издавам местоположението на Мъглата. Наистина се чувствам ужасно, че го направих. Но няма да се оплаквам и да привличам вниманието.
— Да, с изключение на това нещо около врата ти. Но и то не е от особена полза, след като Давид не му е обърнал внимание.
Толи въздъхна.
— Може пък и да не му пука, защото всичко това е само в твоето… — Тя не успя да довърши. Не, това не беше плод на въображението на Шай; тя чак сега го разбра, а и го почувства. Когато Давид й показа срутения тунел на железопътната линия и сподели тайната за своите родители, той й се довери, въпреки че не трябваше да го прави. А сега и този подарък. В такъв случай дали Шай само си въобразяваше?
Някъде дълбоко в подсъзнанието си Толи се надяваше да не е така.
Накрая си пое дълбоко дъх, прогонвайки тази мисъл.
— Шай, кажи ми какво искаш да направя.
— Просто му кажи.
— Какво да му кажа?
— Причината да носиш това сърце. Кажи му за твоя загадъчен приятел.
Твърде късно е — Толи почувства, че точно това казва изразът на лицето й.
Шай кимна.
— Не искаш да му го кажеш, нали? Повече от ясно е.
— Напротив, ще го направя. Честно.
— Сигурна ли си? — Шай се извърна, потопи залък хляб в супата си и лакомо го захапа.
— Сигурна съм. — Толи докосна рамото на приятелката си и вместо да се отдръпне, Шай се обърна към нея, а лицето й светеше обнадеждено.
Толи преглътна мъчително.
— Ще му разкажа всичко, обещавам.
Храброст
Същата вечер тя яде сама.
Сега, след като цял ден беше кастрила дървета със собствените си ръце, дървената маса в трапезарията вече не я ужасяваше. Грапавата повърхност на дървото вдъхваше доверие със солидния си вид, а беше по-лесно да следи извивките на дървесните кръгове, отколкото да мисли.
Този ден Толи за първи път си даде сметка колко еднообразна е храната. Пак хляб и пак задушено. Преди два дни Шай й беше обяснила, че тлъстото месо е от заек. Не соев продукт, какъвто беше дехидратираното месо в СпагБол, а истинско животно от претъпканата кошара в края на Мъглата. Мисълта как убиват, одират и готвят зайците напълно отговаряше на настроението й. Както и всичко този ден, вкусът на храната беше брутален, животински и обсебващ.