— Е, разбира се. — Толи си припомни как самата тя бе реагирала при вида на Шефа първия ден. Но само за две седмици привикна към разнообразието от лица, което възрастта създава.
— Понякога група грозни успяват да се доберат дотук с помощта на кодирани указания, също както дойде и ти. Но те обикновено са по трима — четирима. Никой досега не е стигал дотук сам.
— Сигурно ме мислиш за пълен идиот.
— Напротив. — Той взе ръката й. — Мисля, че това е истинска храброст.
Тя вдигна рамене.
— Пътуването не беше чак толкова лошо, наистина.
— Не пътуването изисква смелост, Толи. Аз самият съм правил много по-дълги преходи съвсем сам. Въпросът е, че се иска кураж да напуснеш дома си. — Той прокара пръст по изранената й длан. — Не мога да си представя как бих напуснал Мъглата и всичко свързано с нея. Никога не бих го направил, ако знаех, че няма да мога да се върна обратно.
Толи преглътна мъчително. Наистина, на нея не й беше никак леко. Но тя, разбира се, нямаше избор.
— А ти си напуснала града, единственото място, което познаваш, и то съвсем сама — продължи Давид. — Без някога да си срещала човек, който да те убеди, че Мъглата най-малкото е реално място. Направила си всичко на доверие, защото твоята приятелка те е помолила. Ето защо мисля, че мога да ти се доверя.
Толи се взираше в красивите плевели долу и след всяка дума на Давид се чувстваше все по-зле. Само ако знаеше истинската причина защо тя е тук!
— Когато Шай ми каза, че идваш, аз наистина й се ядосах.
— Защото бих могла да издам къде е Мъглата ли?
— И заради това. И защото наистина е опасно едно шестнайсетгодишно градско дете да прекоси стотици мили съвсем само. Но най-вече защото според мен това е излишен риск — не очаквах да успееш да излезеш и от прозореца на общежитието. — Той я погледна в очите и нежно стисна ръката й. — Ето защо бях смаян, когато те видях да тичаш надолу по хълма.
Толи се усмихна.
— Тогава наистина бях жалка гледка.
— Беше цялата изподрана, с обгоряла коса и дрехи, но на лицето ти грееше най-широката усмивка на света. — Лицето на Давид сякаш излъчваше собствено сияние на меката лунна светлина.
Толи затвори очи и тръсна глава. Страхотно. Май щеше да бъде възнаградена за храбростта си, когато трябваше с ритници да я изхвърлят от Мъглата за предателство.
— За съжаление вече не изглеждаш толкова щастлива каза нежно той.
— Не всички мислят, че идването ми тук е такова голямо събитие.
Той се разсмя.
— А, да. Крой ми разказа за голямото си откритие.
— Така ли? — Тя отвори очи.
— Не го слушай. Той те гледа с недоверие още откакто пристигна, защото дойде сама. Според него някой ти е помагал по време на пътуването. По-точно, че си имала подкрепата на града. Но аз му казах, че подозренията му са чиста лудост.
— Благодаря.
Той вдигна рамене.
— Когато двете с Шай се срещнахте, ти беше толкова щастлива. Личеше си, че истински ти е липсвала.
— Така е. Тревожех се за нея.
— Разбира се, че си се тревожела. Но си била достатъчно храбра да дойдеш и лично да се увериш как е тя; въпреки че е трябвало да напуснеш всичко близко и познато, и то съвсем сама. Не си дошла тук, защото искаш да живееш в Мъглата, нали?
— Хм… Какво искаш да кажеш?
— Дошла си, за да видиш дали Шай е добре.
Толи погледна Давид в очите. Макар и мнението му за нея да беше напълно погрешно, неговите думи я стоплиха. До този момент целият ден беше белязан от подозрения и колебания, но сега лицето на Давид беше озарено от възхищение му пред онова, което беше направила. По тялото й се разля топлина, която прогони студения вятър, бръснещ билото.
В следващия миг Толи цялата се разтрепери, защото осъзна какво е това чувство. Беше същата топлина, която почувства, докато говореше с Перис след операцията, или когато някой учител я погледнеше одобрително. Не беше изпитвала подобно чувство към някой грозен преди. Лишени от огромните съвършени очи, лицата на грозните не могат да те накарат да се почувстваш по този начин. Дали заради лунната светлина, или заради онова, което каза, но нещо превърна Давид в красив. Само за миг.
Но цялата тая магия лежеше върху лъжи. Тя не заслужаваше да погледне Давид в очите.
И Толи отново извърна лице към морето от орхидеи.