Толи чак сега си даде сметка, че трепери, но причина за това не беше студът навън. И това също беше много странно. Тя все още не можеше да се съвземе от шока колко много си приличаха Давид и баща му.
— Всичко е наред. Тук вътре е чудесно…
— Няма ли най-после да седнем, Мади? — каза мъжът.
По всичко личеше, че Аз и Мади ги бяха очаквали. В предната стая имаше четири старинни чаши с чинийки. Скоро металният чайник започна тихо да свири на електрическия котлон, Аз наля вряла вода в старинен порцеланов съд и в стаята се разнесе аромат на цветя.
Толи се огледа. Домът не приличаше на нито една от къщите в Мъглата. По-скоро имаше вид на антикварен магазин, пълен с куп непрактични вещи. В единия ъгъл стоеше мраморна статуя, а по стените бяха провесени пъстри килими, които оцветяваха стаята с багрите си и омекотяваха всички ъгли и извивки. Мади и Аз сигурно бяха взели със себе си доста неща при бягството от града. За разлика от грозните, които притежаваха единствено униформите от общежитието и малко вещи за еднократна употреба, те двамата бяха прекарали половината си живот в колекциониране на предмети, преди да избягат от града.
Толи си спомни своето детство сред дървените скулптури на Сол, изработени от счупени клони със странна форма, които тя събираше в парка като малка. Сигурно детството на Давид не се различаваше много от нейното.
— Всичко тук ми изглежда толкова познато — каза тя.
— Давид не ти ли каза? — обади се Мади. — Двамата с Аз сме от същия град, откъдето си и ти. Ако бяхме останали, може би точно ние щяхме да те направим красива.
— А, разбирам — промърмори Толи. Ако бяха останали в града, сега Мъглата нямаше да съществува и Шай нямаше да има къде да избяга.
— Давид казва, че ти си изминала целия път дотук съвсем сама — продължи Мади.
Толи кимна.
— Следвах една приятелка. Тя ми беше оставила указания.
— И ти реши да тръгнеш сама? Защо не изчака Давид да дойде да те вземе?
Нямало е време да чака — обясни й Давид. — Тръгнала е през нощта преди шестнайсетия си рожден ден.
— Така е, когато нещата се оставят за последния момент — каза Аз.
— Затова пък всичко е много по-вълнуващо — одобрително рече Мади.
— Всъщност аз нямах голям избор. Даже не бях чувала за Мъглата, докато Шай, моята приятелка, не ми каза, че заминава. Това се случи близо седмица преди рождения ми ден.
— Шай ли? Не си спомням да сме се запознавали с нея — каза Аз.
Толи погледна Давид и той сви рамене. Нима наистина нито веднъж не беше водил Шай тук? Тя за миг се зачуди какво всъщност става между Шай и него.
— В Такъв случай излиза, че доста бързо си взела решение — каза Мади.
Толи се опита да се съсредоточи отново върху разговора.
— Налагаше се. Имах само един шанс.
— Говори като истински мъглянин — каза Аз, разливайки по чашите тъмна течност от чайника. — Чай?
— Да, благодаря. — Толи пое чинийката и усети парещата топлина, която се просмукваше през тънките стени на чашката от бял минерал. Даде си сметка, че това е една от ония мъглянски отвари, които парят езика и сръбна предпазливо. Лицето й се изкриви от горчивия вкус.
— О! Искам да кажа… извинете. Всъщност никога досега не съм пила чай.
Аз опули очи.
— Наистина ли? Но той беше много популярен, когато ние живеехме в града.
— Чувала съм. Но той е напитка за трошливите. Пият го само красивите от последна степен — отговори Толи, надявайки се да не се изчерви.
Мади се разсмя.
— Е, ние сме доста трошливи, така че за нас е съвсем подходящ.
— Говори само за себе си, скъпа.
— Опитай с това — каза Давид. После пусна в чая й бяло кубче. При следващата глътка сладкият вкус беше успял да смекчи донякъде горчивината. Сега вече можеше да пие без гримаси.
— Предполагам, че Давид не ти е разказал много за нас — каза Мади.
— Каза ми само, че сте избягали преди много време. Преди той да се роди.
— Така ли? — попита Аз. Изражението му беше същото като на Давид, когато някой от екипа по разчистване на железопътната линия направи нещо необмислено или опасно с вибротриона.
— Не съм й казал всичко, татко — каза Давид. — Само че съм отрасъл сред дивата природа.
— Изоставила си всичко заради нас? — малко надуто каза Аз. — Много похвално.