Мади не обърна внимание на думите на сина си.
— Когато Аз ми показа резултатите, започнах разследване. Местният комитет имаше милиони метрични анализи в архива си. Не онова, което се пише по учебниците и медицинските книги, а необработени данни от красиви по цял свят. Аномалията с мозъчните връзки изскачаше отвсякъде.
Толи се намръщи.
— Искате да кажете, че хората се разболяват, така ли?
— На пръв поглед не би трябвало да е така. Пък и тази аномалия не е рак, защото не се разраства и не се разпространява. Почти всички я имат и тя винаги е на едно и също място. — И Мади посочи върха на главата си.
— Малко по-наляво, скъпа — каза Аз, пускайки едно бяло кубче в чая си.
Мади му благодари и продължи:
— Най-същественото е, че хората по цял свят имат тази аномалия. Ако тя представляваше опасност за здравето, симптомите щяха да се проявят при деветдесет и девет процента от населението.
— Но тази аномалия не е по рождение, нали? — попита Толи.
— Не. Само постоперативните — искам да кажа красивите — я имат — уточни Аз. — И не се среща при нито един от грозните. От което следва, че със сигурност е резултат от операцията.
Толи неспокойно се размърда на стола си. Гадеше й се от мисълта, че в мозъка на всички има нещо странно и мистериозно.
— Открихте ли какво я причинява?
Мади въздъхна.
— В определен смисъл, да. Двамата с Аз много внимателно проучихме негативните — тези малцина красиви, при които не се появиха аномалии — и се опитахме да разберем защо се различават от останалите. Какво ги е имунизирало срещу аномалията? Изследвахме кръвната група, пола, физическите размери, нивото на интелигентност, генетичния код, но нищо от това не беше общо за всички. Те не се различаваха с нищо друго от останалите.
— Докато не открихме едно странно съвпадение — каза Аз.
— Техните професии — допълни Мади.
— Професията ли?
— Всички негативни имаха един общ професионален показател — каза Аз. — Пожарникари, охранители, лекари, политици и всички останали, които работят за „Извънредни ситуации“. Тези хора нямаха аномалия, при всички останали красиви тя се проявяваше.
— Значи поне вие сте били добре.
Аз кимна.
— Прегледахме се и се оказахме негативни.
— В противен случай сега нямаше да сме тук — тихо каза Мади.
— Какво искате да кажете?
Тогава заговори Давид.
— Аномалията не е била инцидент, Толи. Тя е част от операцията, също като скулптирането на костите и кожния пилинг. Операцията те променя и в тази посока.
— Но нали казахте, че не всички имат аномалия.
Мади кимна.
— При някои красиви аномалията или просто изчезва, или се лекува — отнася се за всички професии, при които се изисква бърза реакция, като работата в спешното отделение или гасенето на пожар. Всички онези, които се сблъскват с конфликт или опасност.
— Хората, които трябва да приемат различни предизвикателства — каза Давид.
Толи изпъшка тихо, припомняйки си пътуването насам.
— Ами рейнджърите?
Аз кимна.
— Мисля, че в моите данни имаше и няколко рейнджъри. Всичките негативни.
Толи си припомни изражението върху лицата на рейнджърите, които я спасиха. Те излъчваха несрещана увереност и сигурност, също като Давид, и бяха съвсем различни от новите красиви, на които двамата с Перис се присмиваха.
Перис…
Толи преглътна и усети в устата си горчивина, много по-силна от тази на чая. Опита се да си припомни как се държеше Перис, когато се натъкна на него на купона в „Къщата на Гарбо“. Но тогава толкова се срамуваше от собственото си лице, че не й беше останал никакъв конкретен спомен от поведението на Перис. Тогава той изглеждаше толкова променен, във всяко отношение, и изглеждаше много по-голям и зрял.
Но двамата така и не успяха да установят връзка… Все едно се беше превърнал в съвсем различен човек. Дали единствената причината за това беше, че след операцията двамата вече живееха в различни светове? Или имаше и нещо друго? Тя се опита да си представи Перис тук, в Мъглата, как работи тежък ръчен труд и сам си шие дрехите. Предишният, грозният Перис би се зарадвал на това предизвикателство. Но дали и с красивия Перис щеше да е така?
Главата й се замая, сякаш бързо се спускаше с асансьор надолу.