— Какво причинява тази аномалия? — попита тя.
— Не сме съвсем наясно — отговори Аз.
— Но имаме няколко доста сериозни теории — каза Давид.
— Само подозрения — поправи го Мади. Аз неспокойно се взираше в чая си.
— Но тези подозрения са били достатъчно силни, за да ви накарат да избягате от града — каза Толи.
— Нямахме избор — каза Мади. — Малко след нашето откритие ни посетиха от „Извънредни ситуации“. Иззеха всичките ни архиви и казаха, че ако продължим изследванията, ще ни отнемат правата. Имахме избор или да избягаме, или да забравим какво сме открили.
— А това не беше нещо, което бихме могли да забравим — каза Аз.
Толи се обърна към Давид. Седеше до майка си със сурово изражение, а чашата чай стоеше недокосната пред него. Родителите му все още не се решаваха да разкрият подозренията си. Но по всичко личеше, че той намираше тази предпазливост за излишна.
— Ти какво мислиш? — попита го тя.
— Ти знаеш как са живели ръждивите, нали? — започна той. — С всичките тези войни, престъпления и бунтове.
— Разбира се. Били са напълно откачени. Едва не са унищожили света.
— Именно това убедило хората да зарежат градовете и да се върнат сред дивата природа, да заживеят природосъобразно — изрецитира Давид. — И сега всички са щастливи, защото всички изглеждат еднакво: те са красиви. Няма повече ръждиви, няма и войни. Така ли е?
— Аха. В училище казваха, че историята е малко по-сложна, но в общи линии това е основното.
Той се усмихна сурово.
— Може и да не е толкова сложно. Може причината войните, конфликтите и противоречията да изчезнат да е в това, че няма хора, които да искат някаква промяна. Има само тълпи от усмихнати красиви и шепа управници, които ги ръководят.
Толи си спомни как пресичаше реката до „Града на новите красиви“, за да наблюдава безкрайните им забавления. Тогава двамата с Перис се хвалеха, че никога няма да се държат така идиотски, толкова повърхностно. Но когато после го видя…
— Да се превърнеш в красив не означава да се промениш само външно — каза тя.
— Така е — отговори Давид. — Това променя и начина ти на мислене.
Изгарянето на мостовете
Останаха до късно през нощта, разговаряйки с Аз и Мади за техните разкрития, за бягството им сред дивата природа и основаването на Мъглата. Най-накрая Толи се престраши да зададе въпроса, който занимаваше ума й още откакто се запозна с тях.
— А как двамата сами върнахте предишния си вид? Искам да кажа, били сте красиви, а сега…
— Сега сме грозни, така ли? — усмихна се Аз. — Това беше лесно. Ние сме специалисти, що се отнася до физическата част на операцията. Когато хирургът оформя красивото лице, той използва специален вид интелигентни импланти, за да скулптира костната структура. Когато превръщаме новите красиви в красиви от втора или трета степен, ние добавяме високореактивен химикал към тези импланти и те стават меки като восък.
— Ъф! — гнусливо извика Толи, представяйки си как лицето й внезапно омеква, за да може да се огъне в различна форма.
— При всекидневно добавяне на определени дози от този високореактивен химикал, имплантите постепенно се разтварят и се абсорбират от тялото. А лицето връща първоначалния си вид. В по-голяма или в по-малка степен.
Толи вдигна вежди въпросително.
— В по-голяма или в по-малка степен?
— Можем само приблизително да определим зоните, където костта е била изпилена. А и не ни е по силите да правим генерални промени, като да променим височината на някого, без да прибегнем до операция. Двамата с Мади запазихме всички предимства на операцията, които не касаят козметичните промени: здрави зъби, идеално зрение, устойчивост на болести и зарази. Но пък на външен вид сме доста близко до това, което бяхме преди операцията. Поне що се отнася до тлъстините, които бяха изсмукали — той се потупа по корема, — те доста бързо се възстановяват.
— Но защо е всичко това? Защо искате да бъдете грозни? Вие сте лекари, значи всичко в мозъка ви е наред, нали така?
— Главите ни са съвсем наред — отговори Мади, — но ние искахме да поставим началото на едно общество от хора, които нямат тази мозъчна аномалия, хора без „красив ум“. Това беше единственият начин да установим какво е действието на аномалията върху човек. И единственият път да го постигнем беше да съберем група грозни. Млади хора, избягали от градовете.