Толи кимна.
— Ето защо е било важно и вие да станете отново грозни. В противен случай никой не би ви се доверил.
— Ние усъвършенствахме високореактивния химикал и създадохме дневна доза под формата на хапче. За няколко месеца върнахме предишните си лица. — Мади погледна съпруга си с блеснали очи. — Беше очарователен процес.
— Сигурно е било така — каза Толи. — Ами аномалията. Можете ли да създадете хапче, което да я лекува?
Двамата се умълчаха за известно време, после Мади поклати глава.
— Не успяхме да открием никакво решение до появата на „Извънредни ситуации“. Двамата с Аз не сме мозъчни специалисти. Работим по този въпрос вече двадесет години, но без успех. Но тук, в Мъглата, видяхме каква е разликата, ако останеш грозен.
— Аз също я забелязах — каза Толи, замисляйки се за разликата между Перис и Давид.
Аз учудено повдигна вежди.
— Значи схващаш доста бързо.
— Но ние знаем, че има лек — обади се Давид.
— Какъв е той?
— Трябва да има — поправи го Мади. — Данните, които бяхме събрали, сочеха, че след първата операция всички имат такава аномалия. Но когато започнат работа на място, където си изправен всеки ден пред някакво предизвикателство, властите ги лекуват по някакъв начин. Премахват я тайно, възможно е и с хапче, като имплантите, и мозъкът започва да функционира нормално. Сигурно съществува някакъв прост начин за лечение.
— И ние ще го открием един ден — тихо каза Давид.
— Не разполагаме с необходимото оборудване — каза Мади с въздишка. — Дори нямаме красив обект, за да го изучаваме.
— Чакайте малко — прекъсна я Толи. — Живели сте в град, пълен само с красиви хора. Когато сте станали лекари, вашата аномалия е била премахната. Не почувствахте ли промяната?
Мади сви рамене.
— Разбира се, че я усетихме. Изучавахме как работи човешкото тяло и как да поемем огромната отговорност по спасяването на човешки живот. Но не приехме това като промяна в мозъчната ни дейност, а като порастване и помъдряване.
— Ами когато наблюдавахте останалите хора около себе си, как не забелязахте, че те са… мозъчно увредени?
Аз се усмихна.
— Нямахме много възможности да се сравняваме с останалите граждани, а само с неколцина наши колеги, които изглеждаха по-различни от другите. По-ангажирани. Но това не беше кой знае каква изненада. Историята свидетелства, че мнозинството хора винаги са били стадо. Преди да дойде времето на операцията е имало войни, масова омраза и прочистване. Тази аномалия не ни прави много по-различни от човешката природа в Ръждивата ера. Просто сме малко по-лесни… за управляване.
— Сега е нормално да имаш такава аномалия — каза Мади. — Ние всички сме се приспособили към действието й.
Толи си пое дълбоко въздух, припомняйки си посещението на Сол и Ели. Бяха толкова самоуверени и в същото време толкова несведущи. Но те винаги са си били такива, разумни и уверени, но и толкова незаинтересувани, далечни на който и да е проблем в живота на грозните, на реалния живот, с който Толи се беше сблъскала. Дали това беше причинено от аномалията на „красивия ум“? Толи винаги си мислеше, че именно такива се очаква да са родителите.
По същата причина новоизлюпените красиви се очакваше да са повърхностни и заети единствено със собствената си персона. Когато беше грозен, Перис им се подиграваше, но едва дочака мига да се присъедини към техните забавления. Нямаше изключения от това правило. Тогава как можеше да се каже до каква степен за това влияе операцията и до каква степен хората просто приемат нещата такива, каквито са?
Решението беше да се създаде един съвършено нов свят, като този, който Мади и Аз бяха построили.
Толи се зачуди кое е било първо — операцията, или аномалията. Дали операцията не беше просто примамка, за да легнат всички под ножа? Или пък аномалията беше последният щрих от това да си красив? Може би логиката в последователността беше, че щом като всички изглеждат еднакво, те трябва и да мислят еднакво.
Тя се облегна назад в стола си. Очите й бяха замъглени и стомахът я свиваше всеки път, когато се сетеше за Перис, за родителите си или за всеки красив, когото някога беше срещала. Колко по-различни бяха те, запита се тя. Какво е чувството да си красив? Какво се криеше зад тези огромни очи и изящни черти?
— Изглеждаш уморена — каза Давид.