Толи примигна, за да проясни погледа си от сълзите, и едва успя да проговори:
— Ти да не си откачил?
— Другото от моя пакет за бързо реагиране е този сак, който съдържа представителна извадка от двестагодишната визуална култура на ерата на ръждивите. Безценни и незаменими артефакти. И така, ти кое искаш?
— Ъ?!
— Пиперът или сакът със списанията? Кое предпочиташ — да те хванат, докато се опитваш да избягаш от нашата приятелка от „Извънредни“, или да съхраниш безценно парче от наследството на човечеството от тези варвари?
Толи пак се закашля.
— Май… предпочитам да избягам.
Шефа се усмихна.
— Хубаво. Защото на мен ми е писнало да бягам. Също така ми писна да оплешивявам и да страдам от късогледство. Аз съм си изпълнил дълга, пък и ти ми се виждаш доста бърза.
И той й подаде брезентовия чувал. Сакът тежеше, но Толи беше заякнала, откакто дойде в Мъглата. Нямаше да усети бремето на някакви списания след раниците, пълни с желязо.
Спомни си деня на пристигането си тук, когато за първи път видя списание в библиотеката и с ужас осъзна как са изглеждали хората едно време. Тогава от снимките й прилоша, а сега беше готова да ги спасява.
— Ето какъв е планът — започна Шефа. — Аз съм пръв, а когато извънредната ме сгащи, ще пръсна в лицето й цяла шепа пипер. Ти тичаш бързо и направо, без да се обръщаш. Става ли?
— Аха.
— С малко късмет и двамата можем да се измъкнем. Въпреки че аз не бих имал нищо против един фейслифтинг. Готова ли си?
Толи преметна чувала през рамо.
— Да вървим.
— Едно… Две… — Шефа направи пауза. — Леле, майчице! Имаме проблем, млада госпожице.
— Какъв?
— Ти си без обувки!
Толи погледна краката си. В паниката беше изхвръкнала боса от бараката. Досега й беше лесно да върви по прашните улици на селището, но в гората…
— И десет метра няма да минеш, дете.
Шефа свали сака от рамото й и й подаде пластмасовата кутия.
— Сега върви.
— Но аз… — започна Толи, — аз не искам да се връщам обратно в града.
— Съгласен съм, млада госпожице, аз също не бих имал нищо против някой свестен зъболекар да поработи в устата ми, но всеки от нас трябва да направи своята жертва. Затова започваме сега. — При последната дума той рязко я избута иззад варела.
Толи се препъна напред, оказвайки се без никакво прикритие в средата на улицата. Един автолет изрева сякаш точно над главата й и тя машинално се приведе, хуквайки напред към прикритието на гората.
Агентът от „Извънредни“ обърна глава в нейната посока и спокойно скръсти ръце като учителка, която е спипала малките да играят на забранено място.
Толи се зачуди дали пиперът ще има въздействие върху жената. Ако и на нея подейства по същия начин, имаше шанс да стигне гората. Дори ако трябва да играе ролята на примамка. Даже и без обувки.
Но ако се окаже, че са хванали Давид и тя няма повече да го види…
Тази мисъл отприщи внезапен прилив на гняв в нея и тя се втурна право към жената, стиснала кутията с две ръце.
Усмивка раздвижи жестоките черти на агента.
За част от секундата преди двете да се сблъскат, жената сякаш се изпари, изчезвайки като монета в ръката на фокусник. При следващата крачка Толи усети, че нещо твърдо удари пищяла й и болката плъзна по целия крак. Тялото й полетя напред, ръцете се протегнаха, за да омекотят удара, кутията се изплъзна и отлетя встрани.
Падна тежко на земята и дланите й поеха силата на удара. Докато се гърчеше в праха, Толи зърна агента да се навежда над нея. Жената просто се беше навела с неуловима за окото скорост и Толи се беше препънала в нея като непохватно мъниче в суматоха.
Докато разтърсваше глава и плюеше попадналата в устата й пепел, Толи мерна кутията с пипер на една ръка разстояние. Запълзя към нея, но в този момент върху тялото й се стовари смазваща тежест и тя заби лице в праха. Усети как извиват ръцете й на гърба и ги завързват, а твърдите пластмасови белезници се врязват в плътта й.
Опита се да се съпротивлява, но тялото й отказа да помръдне.
След това ужасната тежест се вдиша и една обувка я преобърна по гръб без никакво усилие. Жената от „Извънредни“ стоеше над нея, усмихвайки се студено, с кутията в ръце.
— Гледай ти, гледай ти, още една грозна — каза жестоката красива. — Само стой мирно. Не искаме да ти причиняваме болка, но ще го направим, ако се наложи.