Примигна, опитвайки се да накара фигурата да изчезне.
Но тя продължаваше да стои на същото място, ясно очертана от трепкащите светлини край реката.
Клонче изпука изпод коляното й и пламналите от болка мускули най-накрая я предадоха. Но фигурата отпред остана все така неподвижна. Той или тя сигурно беше чул…
Явно човекът от охраната беше така любезен да я изчака най-накрая да се откаже. Сама да се предаде. Учителите понякога постъпваха точно по този начин. Караха те да осъзнаеш, че не можеш да избягаш, докато не си признаеш всичко.
Толи прочисти гърлото си. Тих, жален звук.
— Съжалявам — каза тя.
Тъмната фигура изпусна дълбока въздишка.
— Пфу! Спокойно, всичко е наред. Сигурно и аз съм те изплашила до смърт.
Момичето се протегна с болезнена гримаса, сякаш и то се беше схванало да стои неподвижно толкова дълго време. Лицето й за миг попадна на светло.
Тя също беше грозна.
Казваше се Шай. Имаше дълга тъмна коса, сплетена на две плитчици, а очите й бяха твърде раздалечени едно от друго. Устните й бяха достатъчно сочни, но тялото й бе несравнимо по-слабо от телата на новите красиви. Беше дошла на острова на своя глава и се криеше край реката вече час.
— Никога не съм виждала нещо подобно — прошепна тя.
— Навсякъде гъмжи от охрана и противопожарни автолети.
Толи прочисти гърлото си.
— Мисля, че причината за това съм аз.
Шай я погледна недоверчиво.
— И как успя да го постигнеш?
— Ами, просто бях на едно парти в центъра.
— Натресла си се на тяхно парти? Да не си се смахнала?! — възкликна Шай, после сниши гласа си до шепот. — Щуро, ама пък грандиозно. Как влезе?
— Носех маска.
— Еха! Маска на красива ли?
— Хм, повече приличаше на маска на прасе. Дълга история.
Шай примигна.
— Маска на прасе? Хубаво. Нека да позная — някой е взривил къщата.
— Какво? О, не. Щяха да ме хванат, затова задействах противопожарната аларма.
— Страхотен номер!
Толи се ухили. Това наистина си беше страхотна история, особено сега, когато имаше на кого да я разкаже.
— Бяха ме притиснали на покрива, затова грабнах една бънджи жилетка и скочих. Изхвърли ме почти на половината път дотук.
— Не може да бъде!
— Е, най-малкото ми спести част от пътя.
— Грандиозно! — Шай се засмя, после лицето й доби сериозно изражение. Започна да гризе ноктите си — един от онези вредни навици, които операцията премахва. — Значи, Толи, ти си била на това парти, за да… се срещнеш с някого, така ли?
Сега беше ред на Толи да се впечатли.
— Как се досети?
Шай въздъхна и впери поглед в изгризаните си нокти.
— И аз имам приятели тук. Искам да кажа, че бяхме приятели. Сега от време на време ги шпионирам. — Тя вдигна поглед. — Винаги бях най-малката. А сега…
— Сега си сама.
Шай кимна.
— Ти обаче май не само си шпионирала.
— Аха. Отбих се да кажа едно „Здрасти!“.
— Еха! Това наистина е смахнато! Гадже ли ти е?
Толи тръсна глава. Перис ходеше с други момичета, а Толи някак го преодоля и се опитваше да постъпва по същия начин, но приятелството им досега винаги беше на първо място в живота и на двамата. Явно, вече не.
— Знаеш ли, ако ми беше гадже, едва ли щях да се реша на това. Нямаше да ми стиска да му покажа лицето си. Но сме приятели, затова си помислих, че…
— Аха. И как мина?
Толи се замисли за миг, взряна в трепкащата повърхност на реката. Перис беше толкова красив и зрял и беше казал, че двамата пак ще бъдат приятели. Щом Толи стане красива.
— В общи линии гадно — отговори тя.
— Така си и помислих.
— С изключение на измъкването. Тая част беше супер.
— Така изглежда. — По гласа на Шай Толи усети, че тя се усмихва. — Много хитро.
Двете замълчаха, докато един от противопожарните автолети преминаваше над тях.
— Само че ние двете още не сме се измъкнали — продължи Шай. — Следващия път, когато решиш да вдигаш фалшива тревога, предупреди ме навреме.
— Съжалявам, че заради мен и ти си хваната тук като в капан.
Шай я погледна и се намръщи.