Ранените мъгляни около нея се усмихнаха мрачно и й закимаха окуражително.
— Толи! — прошепна някой.
Тя с усилие се извърна по посока на гласа и видя, че е Крой, с разцепена вежда, окървавила цялата му буза, докато другата половина от лицето му беше покрита с мръсотия. Той се примъкна по-близо до нея.
— Ти си се съпротивлявала — каза той. — Гледай ти, излиза, че съм сгрешил за теб.
Толи успя само да се закашля в отговор. Останките от изгарящия пипер сякаш завинаги бяха задръстили дробовете й и ги изгаряха като живи въглени. От очите й все още течаха сълзи.
— Забелязах, че проспа закуската тази сутрин — продължи той. — После, когато извънредните се появиха, си помислих, че си избрала много подходящо време, за да изчезнеш.
Тя разтърси глава, опитвайки се да изкара някакъв звук от обгореното си гърло.
— Снощи с Давид останахме до късно, това е всичко.
Когато проговори, наранената й челюст също пламна от болка.
Крой се намръщи.
— Него не съм го виждал тази сутрин.
— Наистина? — Толи примигна, за да избистри погледа си. — Може би е успял да избяга.
— Съмнявам се някой да им се е изплъзнал. — Крой вирна брадичка по посока вратата на кошарата. Към нея приближаваше нова група мъгляни, охранявани от отряд извънредни. Сред тях Толи разпозна лицата на някои от тези, които бяха оказали съпротива при трапезарията. — Те в момента просто прочистват терена.
— Виждал ли си Шай?
Крой сви рамене.
— Беше на закуска, когато ни нападнаха, но после й изгубих следите.
— Ами Шефа?
Крой се озърна.
— Не.
— Мисля, че той успя да се измъкне. Двамата заедно опитахме да избягаме.
Мрачна усмивка се мерна по лицето на Крой.
— Странно. Той винаги е твърдял, че не би имал нищо против да го заловят. Говореше нещо за фейслифтинг.
Толи успя да се усмихне. Но после се сети за аномалията, която красивите неизбежно получават, и тръпки полазиха тялото й. Запита се колко от пленниците знаят какво ще се случи наистина с тях.
— Шефа наистина се канеше да се предаде и да ми помогне да избягам, но аз не успях да стигна до гората.
— Защо?
Тя размърда пръстите на краката си.
— Нямам обувки.
Крой повдигна едната си вежда.
— Явно си избрала най-неподходящия ден да се успиш.
— Явно.
Отвъд мрежата на заешката кошара новодошлите пленници бяха разпределени на групи. Двойка извънредни тръгнаха из кошарата, святкаха в очите на вързаните мъгляни с ирисовия скенер и започнаха да ги извеждат един по един.
— Очевидно ни разпределят по градове — каза Крой.
— Защо?
— За да ни върнат у дома.
— У дома — повтори тя. А едва снощи тази дума промени значението си за нея. Сега нейният дом беше разрушен. Развалините му лежаха наоколо, овъглени и разграбени.
Толи се вгледа в пленниците, търсейки Шай и Давид. Познатите лица в тълпата заловени бяха изпити, мръсни, сгърчени от шока и отчаяни, но Толи осъзна, че за нея те вече не са грозни. Сега студените лица на извънредните, макар да бяха красиви, й се струваха ужасяващи.
Някакво боричкане привлече погледа й. Трима от нашествениците мъкнеха през кошарата съпротивляваща се фигура с вързани ръце и крака. Идваха право към ъгъла на оказалите съпротива и когато стигнаха, стовариха пленника си на земята.
Беше Шай.
— Наблюдавайте тази.
Двамата извънредни, които ги охраняваха, хвърлиха поглед към все още гърчещата се фигура.
— Въоръжена съпротива? — попита единият.
Последва пауза. Толи забеляза, че единият от извънредните има оток, който загрозява красивото му лице.
— Невъоръжена. Но опасна.
Тримата оставиха пленницата и се отдалечиха, но сега в жестоката грация на движенията им се усещаше някакъв стремеж да се махнат по-бързо от тук.
— Шай! — прошепна Крой.
Шай се претърколи към тях. Лицето й пламтеше, устните й бяха подпухнали и кървяха. Тя се изплю, слюнка се проточи от устата й към кървавочервената локва на мръсната земя.
— Крой — едва успя да каже тя с надебелял език.
После погледът й попадна на Толи.
— Ти?!
— Ъ, Шай… — започна Крой.
— Ти ни причини всичко това! — Тялото й се загърчи като змия в предсмъртна агония. — Не ти ли беше достатъчно да ми отмъкнеш гаджето, ами трябваше да предадеш и Мъглата!