Толи стисна очи и тръсна глава. Това не можеше да е истина. Нали унищожи медальона. Сама видя как огънят го поглъща.
— Шай! — намеси се Крой. — Успокой се. Погледни я само. Тя също се е съпротивлявала.
— Ти да не си сляп, Крой! Само се огледай, тя ни причини това!
Толи си пое дълбоко въздух и се насили да погледне Шай. Очите на приятелката й горяха от омраза.
— Кълна ти се Шай, не съм го направила, аз никога… — Но гласът й изневери.
— Кой друг би могъл да ги доведе дотук?
— Не зная.
— Не можем да обвиним всички, Шай — каза Крой. — Причината може да е съвсем различна. Прихващане от сателит. Разузнавателна мисия.
— Или шпионин.
— Погледни я само, Шай! — извика Крой. — Тя е вързана също като нас. Тя се е съпротивлявала!
Шай затвори очи и поклати глава.
Двамата извънредни с ирисовия скенер наближиха ъгъла на оказалите съпротива. Единият остана по-настрани, докато жената пристъпи предпазливо.
— Не искаме да ви причиним болка — започна тя. — Но ще го направим, ако се наложи.
Жестоката красива стисна Крой за брадичката и светна със скенера в окото му. После погледна резултата.
— Още един от нашите — обяви тя.
Другият извънреден вдигна вежди.
— Не знаех, че имаме толкова много бегълци.
Двамата изправиха Крой на крака и го отведоха при най-голямата група мъгляни извън мрежата. Толи прехапа устни. Крой беше един от старите приятели на Шай, значи тези двама извънредни бяха от нейния град. Нищо чудно всички нападатели да бяха от там.
Сигурно беше някакво съвпадение. Не е възможно да е по нейна вина. Нали беше видяла медальона да гори!
— Значи си успяла да спечелиш и Крой на своя страна, така ли? — изсъска Шай.
Очите на Толи се напълниха със сълзи, но този път причината не беше пиперът.
— Погледни ме, Шай!
— Той те подозираше още от самото начало. Но аз всеки път му казвах: „Не, Толи е моя приятелка. Тя не би направила нещо, което да ме нарани.“
— Шай, аз не лъжа.
— Как успя да бръкнеш в мозъка на Крой, Толи? Сигурно също както промени и Давид.
— Шай, не съм направила това нарочно.
— Тогава къде бяхте вие двамата снощи?
Толи преглътна, опитвайки се да придаде твърдост на гласа си.
— Просто разговаряхме. Разказах му за медальона.
— И това ви отне цяла нощ? Или реши да направиш своя ход преди идването на извънредните? Една последна игричка с него. И с мен.
Толи сведе глава.
— Шай.
Една ръка стисна брадичката й и повдигна главата й нагоре. Тя примигна и в очите й блесна ослепителна червена светлина.
Жената от „Извънредни“ се взря в резултата.
— Ей, това е тя!
Толи отчаяно заклати глава.
— Не!
Другият агент също провери резултата и потвърди:
— Толи Янгблъд!
Тя не отговори. Двамата я изправиха на крака и я поведоха навън.
— Ела с нас, д-р Кейбъл иска да те види незабавно.
— Знаех си! — изсъска Шай.
— Не!
Дамата изблъскаха Толи към вратата на кошарата. Тя изви глава, за да погледне назад, опитвайки се да намери най-подходящите думи за обяснение.
Шай я гледаше от земята и се хилеше с окървавени зъби, а очите й не се откъсваха от вързаните ръце на Толи.
Миг по-късно Толи усети, че стягането отслабна и ръцете й се разделиха. Извънредните бяха прерязали белезниците й.
— Не! — тихо простена тя.
Единият от извънредните стисна рамото й.
— Не се безпокой, Толи, съвсем скоро ще си бъдеш у дома.
Другият се намеси:
— Търсим тая банда от години.
— Браво, добра работа.
В случай на повреда
Заведоха я в библиотеката. Сега тя беше превърната в щаб на нашествениците, дългите маси бяха отрупани с портативни монитори, на които работеха извънредните, а обикновено безшумните им действия сега бяха заменени от жуженето на сигнали за обменени съобщения и приети команди. Гласовете бръсначи на жестоките красиви накараха Толи да настръхне.
Д-р Кейбъл чакаше край една от дългите маси. Зачетена в едно списание, тя изглеждаше спокойна и отпусната, далечна на кипящата около нея дейност.