— Вие грозните сте страшно заядливи. Е, скоро ще пораснеш.
Толи изтръпна при тези думи. Очевидно под „порастване“ д-р Кейбъл имаше предвид промяна в мозъка.
— Има само още едно нещо, което трябва да направиш за мен, Толи. Имаш ли нещо против да вземеш медальона от мястото, където си го скрила? Не обичам да оставям нищо след себе си.
Толи се усмихна.
— С радост.
— Този офицер ще те придружи. — Д-р Кейбъл вдигна пръст и един от извънредните се появи край нея. — А за да не пострадаш от приятелите си мъгляни, ще направим така, че да изглеждаш като една от оказалите съпротива.
Офицерът изви ръцете на Толи на гърба и тя отново усети пластмасовите белезници на китките си.
Толи пое дълбоко въздух, пулсът й заблъска силно в слепоочията, но въпреки това си наложи да каже с безразличие:
— Както кажете.
— Насам.
Толи поведе извънредния към търговския пункт, обмисляйки ситуацията. Мъглата беше потънала в тишина. Пожарът беше оставен произволно да се разпростира. Някои от огнищата вече догаряха, от почернелите греди се издигаше гъст дим и се виеше над селището.
Няколко лица се извърнаха да изгледат подозрително Толи. Тя беше единствената от мъгляните, която се разхождаше наоколо. Всички останали бяха повалени на земята, с белезници и под стража, повечето струпани край мрежата на заешката кошара.
Тя се опита мрачно да се усмихне на онези, които я видяха, надявайки се да забележат, че и тя е вързана също като тях.
Когато стигнаха търговския пункт, Толи погледна нагоре.
— Скрих го на покрива.
Извънредният огледа подозрително сградата.
— Добре тогава — каза най-накрая. — Ти чакай тук. Седни и не мърдай.
Тя сви рамене и внимателно коленичи.
Агентът се преметна на покрива с лекота, която накара Толи да потрепери. Как щеше да надделее над този жесток красив? Даже ръцете й да не бяха вързани, той беше по-едър, по-силен и по-бърз от нея.
Миг по-късно главата му се подаде над ръба на покрива.
— Къде е?
— Под ръфлека.
— Под какво?
— Ръфлек. Нали знаеш, онова старомодно нещо, където покривът се свързва с айсикютката.
— Какви ги приказваш, по дяволите?!
— Това е на жаргона на мъгляните, предполагам. Нека ти покажа къде е.
Бегло чувство пробяга по иначе безизразното лице на извънредния — нещо средно между гняв и подозрение. Въпреки това той скочи обратно долу и натрупа една върху друга няколко щайги. После се метна отгоре им и издърпа Толи, поставяйки я да седне на ръба на покрива, сякаш беше лека като перце.
— Ако докоснеш някой от сърфовете, ще те перна през лицето — заплаши я той.
— Сърфове ли има горе?
Той се метна на покрива и я издърпа при себе си.
— Намери го.
— Няма проблем. — Тя запристъпва внимателно по наклонения покрив, като преувеличаваше затруднението си да балансира със завързани ръце. Соларните панели на заредените сърфове блестяха ослепително на слънцето. Нейният лежеше много далече, чак на другия край на покрива, при това беше разгънат на осем секции. Сгъването му би отнело цяла минута. Но Толи видя друг сърф близо до себе си. Май беше на Крой и беше разгънат само веднъж. Светеше зелено. Само още една крачка към него и той щеше да е готов за полет.
Само че Толи не можеше да лети с ръце, вързани на гърба. Щеше да падне от дъската още при първия завой.
Тя си пое дълбоко въздух, пренебрегвайки предупредителните сигнали на онази част от мозъка си, която й показваше разстоянието до земята. Ако агентът наистина беше толкова бърз и силен, колкото изглеждаше…
„Нося бънджи жилетка“, опита се да залъже сама себе си тя. „Нищо не може да ми се случи.“
Тя остави босите си стъпала да се плъзнат по покрива и се прекатури надолу по наклона.
Коленете и лактите й болезнено се заудряха в грубите дъски, докато се търкаляше към ръба, а болката я накара да извика. Тя се опита да се задържи на покрива и заби крака в дъските, за да забави падането си.
В мига, когато щеше да се прекатури през ръба, една желязна ръка я стисна за рамото. Тя увисна във въздуха, а земята се залюля под краката й. Толи обаче успя да се задържи и ръката й внезапно се стрелна към окото на агента, после чу режещия му глас да ругае силно.
Тя отново се залюля за момент, беше успяла да се закрепи някак, но после и двамата започнаха да се плъзгат към ръба на покрива.