Точно навреме си спомни къде е участъкът с извадените релси и се подготви за свободно падане; стомахът й се качи в гърлото, докато прелиташе над дупката по високо извита траектория. Магнитите на сърфа скоро отново откриха метал и трийсет секунди по-късно тя рязко спря в края на линията.
Толи скочи от сърфа, обърна носа му в посоката, откъдето беше дошла, и го блъсна обратно към реката. Без противоударните гривни, които да го задържат близо до нея, той щеше да се носи по правата линия на железопътните релси, докато не стигне празното място и не падне на земята.
Надяваше се извънредните да си помислят, че е паднала преди това и да започнат издирването й в обратна на тунела посока.
Толи се промуши между скалните отломки, пропълзя в пещерата и влезе навътре в мрака. Отдалечи се колкото може повече от входа с надеждата каменната грамада над главата й да е достатъчно плътна, за да я скрие от извънредните. Когато светлината откъм отвора на пещерата намаля до размерите на човешко око, Толи се стовари обезсилена върху един камък, задъхана и с треперещи ръце след летенето, повтаряйки си отново и отново, че е успяла.
Но в какво всъщност беше успяла? Тя нямаше обувки, беше без сърф, без приятели, нямаше даже пречиствател или пакет СпагБол. Нито дом, където да се върне.
Беше съвсем сама.
— Аз съм свършена — каза тя високо.
Глас се разнесе в тъмнината:
— Толи? Това ти ли си?
Две ръце стиснаха раменете на Толи в тъмното.
— Ти успя! — Гласът беше на Давид.
За своя собствена изненада Толи не можа да проговори, но го притегли близо до себе си и зарови лице в гърдите му.
— Кой още е с теб?
Тя поклати глава.
— О! — прошушна Давид. А когато скалата затрепери над тях, прегръдката му стана още по-здрава. Ревът на автолетите бавно премина отгоре и Толи си представи как машините на извънредните претърсват всяка пукнатина в скалата в търсене на плячка.
Нима тя ги беше довела при Давид? Е, какво пък, това ще е последното й предателство.
Глухото боботене на преследвачите мина над тях още веднъж и Давид я поведе навътре в мрака по дълга и извита пътека, която ставаше все по-тъмна и все по-студена. Наоколо се възцари тишина, влажна и студена и Толи пак се сети за вагона със скелети на отдавна измрели ръждиви, затрупан сред скалите.
Застинаха смълчани и им се стори, че са стояли часове наред прегърнати, без да посмеят да заговорят, още дълго след като ревът на машините заглъхна.
Най-накрая Давид прошепна:
— Какво стана в Мъглата?
— Извънредните дойдоха тази сутрин.
— Знам. Видях ги. — Той я прегърна още по-силно. — Не можах да заспя, затова взех сърфа си и се качих високо в планината, за да посрещна изгрева. Минаха право над главата ми, двайсет автолета наведнъж прекосиха билото. После какво стана?
— Затвориха ни в заешката кошара и ни разделиха на групи. Според Крой се канят да ни върнат обратно по градовете.
— Крой, значи. Кого още видя?
— Шай, група нейни приятели. Шефа може и да е успял да се измъкне. Двамата заедно се опитахме да избягаме.
— Ами нашите?
— За тях не знам. — В този момент тя беше благодарна, че наоколо е непрогледен мрак. Страхът, който усещаше в гласа на Давид, й причиняваше достатъчно болка. Родителите му бяха създали Мъглата и знаеха тайната за операцията. Каквото и наказание да чакаше останалите мъгляни, то щеше да е стотици пъти по-страшно за тях двамата.
— Не мога да повярвам, че най-накрая това се случи — тихо каза той.
Толи трескаво търсеше някакви успокоителни думи, с които да облекчи мъката му. Но единственото, което виждаше в мрака, бе присмехулната усмивка на д-р Кейбъл.
— Ти как избяга? — попита той.
Тя протегна ръце, за да пипне той китките й, където все още бяха гривните от пластмасовите белезници.
— Освободих се от тях, покатерих се на покрива на търговския пункт и откраднах сърфа на Крой.
— Въпреки извънредния, който те е охранявал? Майка казва, че са суперчовеци. Втората операция усилва мускулите и нервната им система. Освен това са толкова страшни на вид, че повечето хора се стъписват само като ги видят за първи път. — Той я притисна още по-близо до себе си. — Но аз не трябваше да се съмнявам, че ти ще им се измъкнеш.