Толи стисна клепачи, което не беше кой знае колко по-различно от това да стои с отворени очи в пълния мрак. Прииска й се да останат така прегърнати завинаги, без да се налага да се връщат към онова, което е навън.
— Просто имах късмет.
Сама не можеше да повярва, че отново лъже. Ако още отначало му беше казала истината за себе си, мъгляните щяха да знаят какво да правят с медальона. Можеше да го завържат на някоя прелетна птица и сега д-р Кейбъл да е на път за Южна Америка, вместо да наблюдава унищожението на Мъглата от библиотеката.
Толи си даде сметка, че вече не може да му каже истината, не и сега. Давид никога повече не би й се доверил, не и след като по нейна вина беше разрушен домът и семейството му. Тя вече беше загубила Перис, Шай и новия си дом. Не би могла да понесе загубата и на Давид.
Пък и каква полза от една изповед в този момент? Давид щеше да остане сам, тя — също, точно когато имат най-голяма нужда един от друг.
Ръката му изпърха по лицето й.
— Ти продължаваш да ме изумяваш, Толи.
Тя усети, че трепери, а думите му я пронизаха като нож.
В този момент тя сключи сделка със самата себе си. Рано или късно ще трябва да каже какво е извършила, макар и против волята си. Не сега, но някой ден. Когато успее да поправи стореното и възстанови част от онова, което беше разрушила, може би тогава той би я разбрал.
— Ще ги последваме — каза тя. — Ще ги спасим.
— Кого? Моите родители ли?
— Те са дошли тук от моя град, нали така? Затова ще ги отведат обратно там. Шай и Крой също. Ще ги спасим всичките.
Давид горчиво се засмя.
— Само ние двамата ли? Срещу цяла орда извънредни?
— Те няма да ни очакват.
— Но как ще ги намерим? Никога не съм бил в град, но съм чувал, че са много големи. С повече от милион души население.
Толи си пое дълбоко въздух, припомняйки си отново първото посещение при д-р Кейбъл. Ниските, мръсно оцветени сгради в края на града отвъд зеления пръстен, сред фабриките. И един огромен безформен хълм наблизо.
— Знам къде ще ги заведат.
— Ама ти какво? — Давид се освободи от прегръдката й.
— Била съм там. В централата на „Извънредни ситуации“.
Настана минута мълчание.
— Мислех, че това е тайна. Повечето деца, които идват тук, даже не вярват, че извънредните наистина съществуват.
Тя продължи, ужасена от факта, че новата лъжа толкова лесно й дойде наум.
— Преди известно време направих един наистина гаден номер, който привлече специално внимание. — Тя отново вдигна глава срещу Давид, доволна, че не може да види доверчивото му изражение. — Промъкнах се в „Града на новите красиви“. Там живеят всички току-що оперирани и се забавляват през цялото време.
— Чувал съм за това. Там е забранено за грозни, нали?
— Да, това си е доста сериозно нарушение. Както и да е, аз носех маска и се натресох на едно парти. Те почти ме хванаха, затова свих една бънджи жилетка.
— Това пък какво е?
— Нещо като сърф, но го обличаш. Изобретено е за евакуация от горяща сграда, но новите красиви използват жилетките за забавление. Та, аз свих една жилетка, задействах противопожарната аларма и скочих от покрива. Доста народ пощуря от този номер.
— Вярно. Шай ми разказа цялата история, докато пътувахме насам и твърдеше, че ти си най-страхотната грозна на света — каза той. — Аз пък си мислех, че в града е голяма скука.
— Не си далече от истината.
— Но си се оставила да те хванат? Шай не ми каза това.
Новата лъжа се оформи в крачка, още докато говореше, но тя се опита да вмъкне в нея колкото може повече истина.
— И аз си мислех, че съм се отървала, но те са открили моя ДНК или нещо подобно. Няколко дни по-късно ме отведоха в „Извънредни ситуации“ и ме представиха на една ужасна жена. Мисля, че тя командваше там. Тогава за първи път видях извънредните.
— Наистина ли са толкова страшни отблизо?
Тя кимна в мрака.
— Те са красиви, без съмнение. Но видът им е жесток, тръпки да те побият. Първият път е най-зле. Макар че тогава само искаха да ме изплашат. Казаха, че лошо ще си изпатя, ако пак ме хванат. Или ако кажа на някого. Затова не го споменах пред Шай.
— Това обяснява много неща.
— За кое?
— За теб. Ти винаги си знаела колко опасно е тук, в Мъглата. Някак беше успяла да разбереш истинската същност на градовете, още преди родителите ми да ти кажат истината за операцията. От всички, които познавам, ти си единственият беглец, който наистина е схванал това.