— Няма нищо. Малък недъг… — И той на драго сърце заобяснява, като се надяваше с това да отклони разговора… — Някога боледувах от нещо на кръвоносната система — (потупа челото си) — частична лицева парализа… Нищо сериозно. Оздравях… само че се получило невронно срастване, както ми обясниха. С отражение върху слюнчените и сълзоотделителни процеси, поточно в обменните канали. Прилича на някаква шега, но е така. Нещо като грешка в регулировката, ако мога така да се изразя. Например, когато съм гладен, слюноотделянето нормално трябва да се увеличи, но тая погрешна регулировка задвижва сълзоотделителната система. И аз заплаквам.
Тя се ококори, сетне прихна. Засмя се и Даниел, бършейки отново сълзите си… Както се надяваше, разговорът се прехвърли на тази тема и той си отдъхна.
Излапа набързо яденето в чинията. Девойката прие отново безразличния си вид, който я обезличаваше; повече не й беше интересно, плати сметката си и стана, кимвайки на Даниел. Той се загледа подире й. Под прозрачната туника, умело разкъсана по краищата, носеше червени бикини, врязани в задничето й — заоблено и приятно поклащащо се в такт с походката.
Даниел повика съдържателя, поръча десерт и размени няколко думи за момичето. Той осведоми Алдо, че била от „Преродените в бога“, и веселата усмивка тутакси изчезна от мургавото запотено лице на съдържателя. Той заяви, че в неговото заведение тя няма повече да намери място за хубавото си задниче и всичко останало, че той не желае да има нищо общо с тая измет… и че е цяло нещастие, че тия проклети безверници все някак успяват да вербуват в редиците си най-хубавите момичета. За доказателство спомена за една антиклерикална манифестация на „Преродените“ при преминаването на папската процесия преди няколко дни:
— Имаше петдесетина такива побъркани, повече момичета, облечени, ако може да се говори за облекло, с лъскави гирлянди и нищо повече. Като коледни елхи, такива ще ти ги кича всеки ден! Бъди сигурен, приятелю, че ония от охраната на драго сърце са хукнали да ги арестуват! Гирляндите не са помогнали. Хич не знам как са удържали да не ги изнасилят на място. Още повече че ония си го търсеха. Палките в панталоните им струваха повече от палките в ръцете им, честна дума.
— Не видяхме такова нещо по ОПС… — Алдо избухна в гръмък смях.
— Има си хас! ОПС предаде триумфалното шествие на светия отец и толкоз. Така трябва. А тия побъркани момичета аз ги видях с очите си. Видях ги и тия, дето бяха там. Бас държа, че всички мъжаги се бяха настървили на плячка, само че не му беше времето.
След това заключение, което развесели Даниел, съдържателят се върна при бара и подхвана историята пред онези, които бяха чули само по нещо от нея…
Даниел Монклеман изяде десерта си (и той си бе поискал шербет с фъстъци), мислейки за девойката. После, докато пиеше истинско кафе, продължаваше да си представя силуета на девойката, очите й, които му напомняха Матилдините, черните й устни, гърдите под прозрачната блуза, заобления задник, скрит под бикините, които мислено сваляше. Прииска му се нещо ново. Като момичето от „Преродените в бога“. Матилд отдавна вече не му действаше, само му се прищяваше да си потърси друга, цялата бе във възглавнички от тлъстини, целулит и тем подобни. Би го изтърпял как да е, но и с лицето й ставаше нещо подобно, а избухливият й характер я превърна след време в непоносима дебелана. Но, господи, нали както има лек за психическо смущение, така има лек и за затлъстяването, за целулита! Или пък раздяла, развод, нещо ново! Стоп, господине, не: и дума не може да става за развод при „Поклонниците на свети Петър“, отцепили се от всесветското християнство. Те дори живеят в 2026 година от тяхната „ера“, а не в 2045 година според официалния календар на Европейската конфедерация и общоприетото датиране, въведено от Всесветското християнство. Супер неподкупните привърженици на свети Петър се женят пред лицето на бога и за цял живот! Създават деца и ги възпитават по тяхному… А Матилд бе поклонничка на свети Петър. По-точно бе симпатизираща и заинтригувана от тях по времето, когато се срещнаха с Даниел (и имаше толкова жив и закачлив поглед!). Но ето че ВЯРАТА я озари, спусна се отгоре й като облак фекални стрептококи над отходна яма и резултатът бе такъв, какъвто можеше да се очаква — гнусен.
Даниел Монклеман излезе от ресторанта, изпратен шумно от собственика и неколцина постоянни посетители.
Навън слънцето безмилостно жареше. Млечносиньото безоблачно небе сякаш похлупваше жегата с гигантски капак и затова бе душно като в парник. Далече във висините един самолет чертаеше безшумно светла бразда от сгъстен газ: като бързо зарастваща драскотина. На изток сред светлината се люлееха яркоцветни летящи криле; Даниел за миг се захласна в техния танц, питайки се разсеяно откъде са излетели спортистите и на кои писти щяха да се приземят. Леко запотената му длан зацапваше дръжката на чантата му. Движението по улиците бе плътно, ала шумът бе приглушен. Повечето коли имаха специални мотори за пречистен газ или батерии за земно електричество.