Внезапно си спомни, че клиентката му съвсем не бе неприятна. И тя беше поборничка, като момичето с червените бикини, само че се бореше за „Вярата на човека“. Съвсем различно нещо от „Преродените в бога“.
„Ха, ха, ха!“ — изсмя се в себе си Даниел Монклеман.
С бодра стъпка се запъти към колата си, спряна на стотина метра. Програма: боркинята на „Вярата на човека“ и окончателната продажба на поръчания приемник. Добре. Ще види как ще потръгнат нещата. От двадесет и пет години бе представител-продавач на фирмата „Том-Фил“ и много добре знаеше, че някои клиентки особено харесваха ненадейните посещения: клиентките и техниката ОПС бяха двете любими теми за разговор (да не каже и единствените…) сред колегите му… Както и да протекат нещата у боркинята, след това непременно ще иде да поскита из прохладните улици на остров Сен Луи. Тия прохладни улици…
Седна зад волана, тракна вратичката, спусна стъклото. А сега напред.
Пак ще се прибере у дома си по-рано.
Даниел си засвирука, докато маневрираше, за да се вмъкне в потока коли. На кръглия площад, ей там, ще завие и ще поеме по улицата, където се намираше изследователският институт. Синеблузите химици се връщаха на работа, по моравата пред него спореха за нещо групи хора.
Даниел Монклеман прокара ръка по сивеещите си коси. Взе от кутията за ръкавици тъмните си очила и ги намести на носа си. Засвирука си по-силно. Имаше хубава програма и на сърцето му беше леко.
Нима можеше да знае, че тази програма ще се провали и че този ден той ще потъне в драмата като камък, запокитен в пропастта.
3
За да го наричат „американския квартал“, причината беше съвсем проста — имената на улиците му: улица „Ню Орлиънс“, улица „Ню Йорк“, улица „Форд“, улица „Манхатън“, улица „Луис и Кларк“ и т.н. Може би още и заради това, че архитектурата на храмовете се вдъхновяваше от „ретро-модерните“ схващания, характерни за постройките в Североамериканския съюз (тогавашните САЩ) от края на миналия век. Фасади, украсени с едри необработени камъни с гладка мазилка помежду или с изкуствена лицева част върху бетонна основа, облицовка с фурнир от дървесни клони, истински или имитация, гигантски остъклени врати, покриви с по една, две, три, четири или пет страни под лек наклон, покрити с дъсчици вместо с керемиди, с неизменния комин от едри камъни, стърчащ като кула и похлупен с метална плочка. Жилищата се състояха само от приземен етаж, стъпил направо на земята, покрита с плочки тераса, беседка, обвита или не с пълзящ бръшлян, ружи или някое друго декоративно растение. Гаражът бе прилепен до къщата или вкопан под нея. Градините и моравите си приличаха с малките пръснати тук-там зидове, синкави ели и плачещи върби, които не само че не плачеха, но изглеждаха и странно обезводнени в трептящия юнски въздух.
Ето и улица „Луис и Кларк“. Даниел спря колата край тротоара до номер 67, пред нисичка стена от изкуствен камък, на височина колкото градинската вратичка — пластмасова, но много сполучлива имитация на ковано желязо. Представи си за миг, че е попаднал в стар американски филм, какъвто можеше понякога да се види по академичната телевизия за запълване на някоя празнина в програмата. Даниел взе от задната седалка куфарчето си, излезе от колата и машинално заключи вратичката, макар и да бе сигурен, че в този район не рискуваше нищо: на портала при входа за квартала трябваше да обясни на строгия пазач какъв е, въпреки че онзи го знаеше. Пазачът телефонира на госпожа Тодоба и чак тогава пусна Монклеман. Госпожа Мюриъл Тодоба…
Даниел свали тъмните си очила и ги пусна в горния джоб на сакото си. Горещо му беше и се боеше, че под мишниците му са се появили петна от пот. Предпочете да не проверява. С куфар в ръка пое нагоре по настланата с чакъл алея.
Мюриъл Тодоба отвори вратата, преди още да бе позвънил. Смътният спомен за тая клиентка, останал в съзнанието му (срещаше се с мнозина като нея), се съживи веднага щом я зърна на прага. Привлекателният образ на девойката от „Преродените“, който витаеше още в представата му, изчезна: пред очите му стоеше нещо по-добро. Една висока, стройна, засмяна млада жена, загоряла, с обло, но енергично лице: с много черни и лъскави дълги коси, с блестящи очи (дали не бяха с контактни лещи?), с лакома уста. Четиридесет цветущи лазарника — намери той определението. Късият й пеньоар се замяташе над изпъкналата гръд и стигаше до ханшовете й. Дълги крака. Дори на бос крак беше с половин глава над Даниел.