— Вече съм носила приемник от второ поколение и съм подлагана на запаметяващо кодиране… Наистина ли няма никакъв начин, скъпи господине?
Скъпият господин се поизви в креслото си. Забеляза уж случайно полуразтворения пеньоар, помисли, че може би се мами, после изведнъж реши, че е успял. Но за всеки случай продължи:
— Кодирането ще бъде друго. Ако ви включа апарата в сегашното му състояние, вие ще можете да хващате най-много 5-а мрежа и няма да сте в състояние да приемате видеоизлъчванията по ваше желание. Вашето вътрешно визуално възприемане би представяло нещата като в един променлив свят поради факта, че импулсите, приемани хаотично и непрекъснато от вашия мозък в будно състояние, не ще могат да постигнат най-дълбоко асоциативните възможности, нищо не е подготвено за това — освен може би фазата на 5-а мрежа. Вашите асоциации няма да бъдат под действието на обратния контрол на запаметяващата зона от мозъчната кора, а ще бъдат случайни, като при обикновените сънища. Истинският отклонен парадоксален сън внася ред при това възприемане, като предлага програма, изградена от асоциации, която никак не пречи на цикъла на дълбокия сън, бил той предизвикан или не. Предаването на ОПС поставя на мястото му всичко, което обикновеният сън е разбъркал.
— Но аз бих могла да виждам 5-а мрежа — прошепна Мюриъл Тодоба. — Макар и не добре.
— Нямам право да…
— Утре, преди идването на невротехника, ще махна апарата.
— Той ще познае.
— Но ако му кажете като на ваш познат…
— Не знам дали…
— Знаете ли, вие сте много красив мъж, господин Монклеман.
От няколко минути си мислеше, че е спечелил. В девет десети от случаите този номер минаваше. Знаеше, че и Дидие Ларзан го чакаха приятни мигове на следния ден, стига да поискаше, а той щеше да поиска: Мюриъл Тодоба бе точно по вкуса му. Всъщност така и не разбра как се бе озовала на коленете му и в кой миг се бе свлякъл пеньоарът й, но бе изненадан от едрите й натежали гърди. Тя се усмихваше, подпря се на коленете му, изправи се бавно. Едно кафеникаво зърно погали бузата му. Изхлузи бикините си с леко движение в ханша. По загорялата й кожа се проточваше тъничка бяла нишка, следа от операция на апендикса.
Все пак като че ли предпочиташе кръглото задниче на момичето от „Преродените в бога“. Матилд също имаше белег от операция на апендикса, а тези асоциации не водеха до нищо добро. Той последва клиентката си до канапето, разкопчавайки пътьом панталона си.
Не беше нищо сензационно, Даниел бе преживял къде по-хубави неща… Обаче жена като Мюриъл Тодоба навярно умееше да бъде и по-щедра, когато поискаше, когато се отдаваше истински в любовта, а не за да плати незаконните услуги на някакъв си продавач на приемници ОПС. Задоволи се само да държи бедрата си разтворени. А и очите… Повъртя се малко в кръста, точно колкото бе нужно, за да не изглежда съвсем потърпевша… Даниел свърши по-скоро с облекчение, отколкото с наслаждение. Очевидно седмото небе бе заоблачено и доста ниско…
Провал. Дидие Ларзан навярно щеше да се справи по-добре, много е възможно: Дидие Ларзан с неговата муцуна на роден прелъстител бе способен да разтрепери дори статуя.
Докато Даниел се закопчаваше, клиентката се изправи отново, прибра бикините си и облече пеньоара. От полюляването на гърдите й при тези движения у Даниел отново пламна желание. Мигновено като светкавица. На лицето й се бе върнала любезната усмивка и без да каже нищо, тя изчезна някъде навътре. Даниел почака, седнал благопристойно на табуретката. Почувства се донякъде смешен, измамен, със своя омекнал, лепкав член като гол охлюв, свил се дълбоко в гащетата му. Погледна дали по панталона му няма петна, затърси из джоба си пакета цигари, колкото да дене някъде ръцете си, намери ги и запали една „Голд Рой“.
Мюриъл Тодоба се появи отново. Навярно бе взела душ или се бе потопила за малко в басейна: мокрите й коси бяха вдигнати и омотани набързо в жълта кърпа. Беше сложила подходяща мини рокля, прилепнала тук-там по влажното й тяло.
— Ще бъдете ли така добър да ми поставите този апарат? — запита тя.
Даниел се помъчи да се усмихне мило и се залови за работа. Ухото на жената беше продупчено отпреди.
— Готово — каза Даниел. — Можете да приемате 5-а мрежа, като се има предвид, че вече сте си служили с предишния модел. Но не и когато поискате, както ви обясних, тъй като при вас още не е извършено авто-хипнопрограмиране. Най-напред ще трябва да ви поставят във фаза на отпускане алфа, докато настъпи сънят (наричан още делта, когато е предизвикан чрез стимулиране) и десинхронизацията тета/алфа. Вашето видео-приемане няма да бъде съвършено, рискувате да приемате с интерференции — нещо подобно на откопирани образи. Но това е всичко, което мога да сторя.