Погледът на Ж. С. Бекен натежа, пръстите му нервно се свиха и това сложи край на обикновената размяна на професионални мнения:
— Този вид аномалия, най-често без сериозни последствия, е причинила смъртен случай, Даниел. Тази нощ или вчера, малко след като сте излезли от дома на нашата клиентка. Временната настройка на приемника не е издържала — а може и тя да е причинила засилването на явлението. Може да има значение и колективното подсъзнание, защото същия следобед ни бе съобщено за двадесет и четири случая на смущения, между които голям брой доста сериозни, причинили са мигрена и пълно разстройство.
— Колективното подсъзнание?
— Сред тези случаи има голям брой сходни видения. Многобройни схематизирани образи са тясно съгласувани помежду си… ако се съди по думите на пострадалите. Но изглежда, че те бързо се заличават в паметта им.
Даниел кимна мълчаливо. Помисли си: „Но аз си спомням за тази нощ…“, ала нищо не каза. Имаше чувството, че сред всеобщата лудост, която се стоварва отгоре му, той вече няма собствено съзнание.
Ж. С. Бекен постави длани на бюрото си, плъзна ги и се загледа в дирите, останали от тях, които бързо изчезваха, сякаш ги бе попила стъкловидната повърхност на дървото.
— Госпожа Тодоба е трябвало да отиде рано тази сутрин на събрание на своето религиозно движение, в седалището му на улица „Льомер“. Обаче не се явила. Някои от дейците му се обезпокоили, отишли у дома й и я намерили мъртва. Експертите по съдебна медицина я преглеждат. Незабавно бяхме известени, застрахователната служба е в тревога: това, че тя е в незаконно положение, ни дава право да не плащаме никакво обезщетение. Вие сте задължен да го сторите. Вие и Дидие Ларзан. Тъй като знаехме, че си сътрудничите, ние се свързахме с него и той призна всичко. За да избегнем отчасти скандала, мисля, че застрахователната служба ще си изпълни задължението… Но вие разбирате, че сме принудени да вземем строги мерки по отношение на вас, Даниел. Вие ще бъдете оставен в очакване. Вероятно ще бъдете окончателно отстранен от нашите служби, след законния период на очакване, с помощна пенсия, докато получите ново психопрофесионално ориентиране. Дружеството „Том-Фил“ няма да ви вземе отново, Даниел. Същото важи и за Ларзан.
Думите се сипеха като сачми в главата на Даниел. Но шокът бе помел описването му. Очакваше санкциите.
И все пак прегракналият му глас го изненада, когато запита:
— В очакване отсега?
— Отсега, Даниел. Извършени са всички необходими по закон разпоредби.
— Бих желал през това време пенсията ми да се изплаща три четвърти на семейството ми и една четвърт лично на мене по банковата ми сметка.
Ж. С. Бекен леко наведе глава настрани, мълчаливо изгледа Даниел.
После каза:
— Напускате семейството си?
Даниел не отвърна.
— Размислете, Даниел. Такова поведение не е нито морално, нито красиво…
— Бих желал три четвърти от пенсията ми да се изплаща на семейната ми сметка. Една четвърт лично на мое име.
— Вероятно ще се наложи да се свържем с вас, Даниел.
— Ще го сторите чрез моята банка…
— Сигурно ще ви се наложи глоба, която да компенсира отчасти загубата, понесена от застрахователната каса поради вашата неокачествима грешка. Тази глоба ще намали пенсията ви.
Даниел остана безчувствен като мрамор. През този кратък миг на мълчалива дързост Даниел се почувства много силен. И отново рухна…
— Добре, Даниел — каза Ж. С. Бекен. Когато ставаше, за да сложи край на разговора, той пак изглеждаше искрено огорчен.
— Искам да се провери моят приемник — каза Даниел. — Да се прегледа моето хипнопрограмиране. Бекен се съгласи.
— Вие сте клиент на „Том-Фил“. Имате право на това. Идете в сервиза. Ще ви свалят приемника. Хипнопрегледът може би няма да се извърши веднага, но ще ви потърсят, когато могат. А без приемник вие не сте застрашен от интерференция — дори да се касае за автовизуализация, тъй като тя ползва предавателните канали на ушното реле. Известно време ще бъдете лишен от ОПС и оставен на вашите разпокъсани сънища с типичната десинхронизация на вашия нормален парадоксален сън.
Даниел стана. Да, чудно нещо, наистина се чувстваше по-стабилно. Стисна протегнатата ръка на Ж. С. Бекен.
— Уверявам ви, че съжалявам и че ми е неприятно, Даниел — каза той. — Бяхте свестен човек. Много свестен човек. Подобна глупост не ви отива…