Показаха се много внимателни, мили, съчувстващи. Забраниха на Серж да влиза в долната стая, но детето все пак успя да зърне петната и дългите кървави дири по пода и стените на коридора. Не видя нищо друго. Разбра, че същата вечер трима мъже нахълтали с взлом в къщата, че мама се отбранявала. Повалила двамина с револверни изстрели и с бръснач. Но третият изпразнил пълнителя на един допотопен ПМ в тялото й и офейкал. Бягайки, се натъкнал на една група, която търчала насам, привлечена от шума, и улучил двама от тях, на го покосил изстрел от ловджийска пушка.
Серж чу някои хора да казват „това трябваше да се случи“. После го отпратиха. Настаниха го в едно друго държавно семейно общежитие, то пък бе край морето, на хиляда километра от неговото село (навярно предполагаха, че разстоянието ще го накара да се позамисли, ако пак си науми да бяга: не знаеха, че на Серж вече не му се щеше кой знае колко да се завърне „у дома си“, че на десет години и половина бе разбрал, че детството му безвъзвратно бе отлетяло изпод краката му… но и не подозираха, че алергията му към семейните общежития изобщо бе пораснала, а неговият „психологически профил“, както те казваха, бе по-объркан от когато и да било). Това също беше едно „симпатично“ място. И тук персоналът бе висококвалифициран, сърдечен. Пък и морето бе тъй красиво… особено когато връхлиташе яростно, когато ревеше, както се реве в разгара на някое празненство. Серж нарисува морето. Черният океан се зъбеше, та чак съдираше хартията. Тихомълком му отнеха рисунките. Свещеникът от Всесветското християнство му разказа историята за Христос, има дълги разговори с него — по-точно монолози, понеже затвореното лице на Серж светваше за миг в усмивка или открехваше устните си само когато Серж подхвърляше някой коварен въпрос, на който впрочем професионалният свещеник все не смогваше да отговори, та дори и извъртяло.
— Ако словото Христово е толкова силно и пълно с откровение, господин свещеник, защо сме се бавили толкова време, ами не сме го прилагали и въплътили в дела?
— То е прониквало бавно в сърцата, момчето, ми.
— Но нали е било познато по цялата земя, както казвате. Разнасяли са го мисионери. А който го чуел, ставал по-добър. Тогава защо?
— Защото други мисионери успели да злоупотребят с доверието на хората, събуждали най-долните им инстинкти, пътят е бил дълъг и трябвало да се стигне до крайното жертвоприношение, за да проумеят…
— Но ако покръстените стават по-добри, как са могли да се поддадат на долните си инстинкти?
— Заблудила ги обожествената наука, използвайки техния стремеж към абсолютното, потребността им да надзърнат в отвъдното. Науката отклонила техните въжделения и въдворила съмнението, дала уж рационално обяснение на божественото тайнство, което е заложено у всички ни.
— Но днес науката ни казва, че всяко божествено тайнство има своето обяснение, макар да си остава по същество божествено и тайнствено… и т.н.
Но и всички членове на ръководния персонал на общежитието, непрофесионални доброволни свещеници и примерни граждани на господстващия теократичен режим В.Х. говореха в същия дух, проповядваха зачитане на ближния, любов и доверие в неговите тайнствени, понякога смущаващи сили, които тласкали човечеството към доброто, но много често по заобиколни пътища. Изглежда, че недомлъвките на Серж ги навеждаха понякога на парадоксалната мисъл, че са попаднали на някакъв рядък избраник… По-късно Серж се убеди, че всички „мисионери“ са такива, независимо, какво изповядват: с еднаква жар твърдят, че вашият атеизъм всъщност бил положителен знак и ви доближавал до вярата. Едва ли не бяха възхитени, удовлетворени, облекчени, за малко да се провикнат победоносно. По-късно, когато се заинтересува от старите книги и редки документи, заринати под таванските прахоляци, които отначало обявиха за еретически естествено, а после коварно разпространиха, че били пълни с измислици и не представлявали интерес, той можа да попълни някои значителни празнини в знанията си за словото божие. Разбра защо това слово не бе чуто по-рано, нито пък претворено в дела. Разбра, че както всяка реч, и то влечеше със себе си интелектуално извращение, войни „В името на“, кланета, кървави идеологически конфликти, водеше до власт и користолюбие. Носеше измама за хората, заблудени и тласнати по пътя на хегемонията, колонизацията, териториалните експанзии, геноцида и етноцида — към могъществото. Защото изведнъж узна това, което историята се мъчеше да заличи, преиначавайки го: съществуването на други вярвания, на други богове, други нрави, други вери, други философии.