— Така е — усмихна се разсеяно Даниел.
Остана с впечатлението, че тоя приятел не повярва нито дума от обърканите му обяснения. Шегата прозвуча малко неестествено. Даниел се подписа под номера на личната си банкова сметка, в разписката, поднесена му от собственика на станцията, и припряно потегли.
„Да не губите връзката…“ — беше казал човечецът. Истината се чува не само от устата на децата, както твърдеше едно старомодно адажио, но и от устата със златни пломби на кучешките зъби на един собственик на станция за зареждане на акумулиращи батерии. От устата на който щете предан телезрител ОПС, на който щете гражданин — привърженик на Конфедерацията…
Да не се губи връзката.
Връзката с какво? Разбира се, връзката със световните събития, със съвременността, с действителността… Връзката с вътрешните дела на Конфедерацията, увереността, че избраният политико-духовен път винаги е най-добрият, най-сигурният път към идеала за върховно съвършенство. Връзката с примерите за придобитата автономна сила благодарение на добрата воля на целия народ и на подкрепата на бога, който е пожелал да възстанови съединението, сериозно подкопавано от самолюбивото безразсъдство на човека-отстъпник от миналите епохи.
Направляваната сила. Силата на ДОБРОТО, сравнявана с проявите на ЗЛОТО: безредиците, заблудите, мизерията, нещастията, отредени за всички страни, които не са поели пътя на истината.
Да не се губи връзката…
…Няма да знае вече какво е рекъл Еварист I по повод на едно или друго събитие, нито отношението на религиите на малцинствата. Няма да участвува вече в живота на президентката на Френската република Олга Дерие. Няма да знае каква насока са поели „Преродените в бога“, „Съюзниците на бъдещето“, „Приятелите на Маноск“, „Вярата на човека“, „Гласът за немите“… Няма да знае какво ще стане с надеждите за споразумение между Всесветското християнство и „Поклонниците на свети Петър“…
И за да узнае, сега трябва да гледа програмата на някаква си стара електроннолъчева тръба? Да пита щастливците, които могат да научават всичко по ОПС? Да изпадне дотам, че да чете напечатани листовки, обикновено спорни по съдържание, които може да си набави по всяко време — но то е все едно да затъне съзнателно в света на лъжата. Ни едно от тези неща не можеше да замени ОПС, която при това ви щади времето (ИЗЖИВЕЙТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО СВЕТОВНИТЕ СЪВРЕМЕННИ СЪБИТИЯ И РАЗВИТИЕТО НА ВАШАТА СТРАНА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ СИ! ОТКЛОНЕНИЯТ ПАРАДОКСАЛЕН СЪН ЗАМЕСТВА ВАШИТЕ СЪНИЩА И ВИ ПОТОПЯВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА! САМО ЗА НЯКОЛКО МИНУТИ ОБЕКТИВНО ВРЕМЕ ОПС ВИЕ ПРОНИКВАТЕ В СЪБИТИЕТО!) и съумява посредством визуалното внушение да достигне пряко до най-дълбоките механизми на разбирането — на убеждението. Да следи репортаж по една прастара електроннолъчева тръба значеше да улови само сянката на истината, да използва само частица от интелектуалните си способности. (ИЗПОЛЗВАЙТЕ ОПС, ВАШИЯТ ИНТЕЛЕКТ ЩЕ ЗАРАБОТИ С МАКСИМАЛНИТЕ СИ СПОСОБНОСТИ! ЧРЕЗ ОПС ЧОВЕК ОТИВА ПО-ДАЛЕЧ И ОТКРИВА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ, КОИТО БОГ Е ЗАЛОЖИЛ У НЕГО!) Значеше да се отстрани; всички, които все още нямаха приемник ОПС, чувстваха това и мечтаеха само за едно: да встъпят в тълпата привилегировани, въздигащи се към бога. Тогава? Да пита тези, които имаха приемник ОПС? Да проси информация? С риск да срещне презрителния им поглед (най-малкото — изумен!), с риск да получи отказ? Дали ще приемат да си губят времето с него? И ако приемат, каква полза от такава откъслечна информация, предавана от трето лице?
Да не се губи връзката…
Колко време ще мине, докато може отново да си върне приемника ОПС?
Даниел пак потрепери. Забеляза с учудване, че е спрял пред един жилищен блок, ала не можеше да определи от колко време. Беше блокът, в който живееше Дидие Ларзан. Дотук беше карал машинално, дирейки съюзник вън от закона.
Не само че не се надяваше да намери Ларзан у дома му, но дори да бе сигурен в обратното, пак нямаше да се реши да го види. Ларзан, побратим в безчестието и изгнанието? Значи побратим-неприятел… Той бе виновникът за изгонването на Ларзан.
Отстраняването на един невротехник имаше друго значение, не това като на един представител-продавач. Друга тежест. Макар и за едно и също провинение.
Дали съзнанието за неговата заслужена изолация не го тласкаше да довежда до крайност механизмите на отстраняването. Твърде възможно.
Нямаше никакво желание да анализира трезво положението.