— Може и да има връзка. Знаем по кое време Даниел Монклеман се е блъснал в будката на пазача на „американския квартал“.
Жан Гот поясни:
— По същото време бяха отбелязани и повече от двадесет и четири случая на произволни интерференции при телезрители ОПС, независимо дали апаратът им е бил включен за визуално приемане или не. Всички са от един район. Има и по-слабо изразени случаи в обхват от двадесет километра в диаметър. Най-голям брой за месеците, през които се случваха тези неприятни интерференции.
Барнаб Льорис му подаде листа, добавяйки:
— Както изглежда, въздействието на интерферираните образи е било почувствувано повече или по-малко мъчително, с различна сила и яснота, според това, дали засегнатите телезрители са били с включен или изключен ОПС. Както винаги спомените им са неясни и непълни.
— Ммммм — обади се Стомб, — вашият човек, този, Монклеман, не си ли спомня по-добре?
— Изглежда, колкото и останалите. Той обаче е станал жертва на нова интерференция през нощта. Признал го е пред нашия търговски директор.
— Силен или слаб шок, включен или невключен приемник… този човек си навлече голяма беда.
— Имало е и друг подобен случай — поясни Льорис.
— Един човек който…
— Знаем това — спокойно го пресече Адам Стомб, като вдигна ръка. (Помисли за миг. Прочитайки бележката докрай, Жан Гот я сгъна и остави на близкото бюро.)
— Това момиче — измърмори Стомб — било включено временно. Хубаво. Значи е могло да приеме отразения сигнал с особено голяма си… подайте ми пак тая бележка!
Той препречете сведението. Остави хартията. Настъпи мълчание.
— Керъл, приятелю — каза Адам Стомб, — от колко случая на синдрома „locket-in“ се оплаква вашата фирма?
Керъл Донастър поклати отрицателно глава:
— Все по-малко и по-малко след последните процентни изчисления. Практически това вече не съществува след промените, които моят отдел внесе в нашите апарати. Не се шегувам. Ние сме с шестдесет процента под нормалното.
— Това момиче не е пострадало от „locket-in“ — добави Барнаб Льорис. — Разполагаме по този въпрос с доклада на техниците. Приемникът й е бил в ред.
— Знам, момчета — глухо каза Стомб. (Той приседна върху бюрото си; наистина да те хване страх за мебела, но той издържа.) — Исках само да го чуя от вас, за бога. Момичето е мъртво. Мъртво. Отговорничка по „обществените връзки“ на кварталните организации на „Вярата на човека“ Стар Париж. Мъртва… Умряла от страх. Погледът му на старо уморено псе пробяга по лицата на тримата мъже отсреща.
— Вие го прочетохте като мен. Термините са усложнени, съгласен съм, но по същество е така: умряла е от страх. И то от някакъв проклет страх, защото нещо, което е било прието от нейния приемник, й е пръснало мозъка. Поради лошата настройка на проклетия приемник може би, знам ли. Но фактът си е факт: голямо периферно медиаторно изпразване при стрес, предизвикано от невроендокринните структури на системата за задържане на рефлексите. Така е написано дословно. А СЗР е реагирала тъй, защото само по този начин е било възможно да се „предпази“ от агресията: последно бягство, пълна задръжка на рефлекса, на всички рефлекси. Невероятна кортикостероидна секреция. Медуларно-надбъбречните жлези са почти изсъхнали, образно казано… а резултатът е, че отделеният десеторно повече, хилядократно повече адреналин като реакция на страховия стрес е убил тази жена. Само повтарям това, което е написано на хартията, господа. Адреналинът действа свиващо на периферното кръвообращение, като смалява кръвоносния съд чрез свиване на мускулните му влакна. И ето какво се е получило: пълно прекъсване на мозъчното оросяване. Пълна и внезапна исхемия.
Отново мълчание. Керъл Донастър бе мъртвоблед.
— Ще ме извините ли за малко, господа… Без да дочака съгласието на Стомб, той прекоси стаята с широки крачки. Вратата тихо хлопна зад гърба му. Стомб, Льорис и Гот се спогледаха.
— Тежък удар за „Том-Фил“ — каза Гот. — Донастър сега си казва, че рискува в близко време да бъде в очакване.
— Ударът е тежък за всички — уточни Льорис. — И за ДДОК, и за всички нас. Та нали на нашата дължина на вълната се предават всичките пиратски гадости. А ето че се вдигна и шум около това. И ще се шуми още повече след смъртта на отговорничката от „Вярата на човека“…
— Освен ако не сломим удара. Поне отчасти — каза Адам Стомб. — Ама пък накъдето се обърнеш, все грешки, да му се не види. Продавачът не е трябвало да извършва незаконно включване, вярно, ама и онази хубавица не е трябвало да му предлага задника си, за да го принуди. Тя също е виновна. Бих се учудил, ако онези клоуни от двойната религия бъдат настойчиви, нямат никакъв интерес да искат разоряването на „Том-Фил“ или на нашата мрежа: не бива да забравят, че им отпускаме антената за известно време, а това им е необходимо. Лошото ще дойде не от „Вярата на човека“, а от цялата общественост, защото ще я обхване страх, ако нещата вървят така. И то страх не от апаратите на „Том-Фил“, тъй като приемниците, които предават нашите програми, се конструират от други фирми… страх от самите програми, които стават проводници на опасни пиратства. ДДОК е най-застрашена в тази история — освен това е доказано, че незаконно включеният приемник на жената е бил в пълна изправност.