— Напротив — каза Керъл Донастър. Той повдигна малките си очила, които се хлъзгаха по носа му. Те отново се хлъзнаха.
— Това не е сценарий — каза той. — Нито автовизуализация на подсъзнателните затормозяващи процеси.
Той приближи книжата до очите си. Пръстите му трепереха. Прочете написаното, сетне отпусна ръка.
— За бога, Керъл — глухо помоли Адам Стомб.
— Вие току-що говорихте за синдрома „locket-in“ — каза твърдо Керъл Донастър. — Точно това ми помогна да разбера.
— Да разбереш ли? — Керъл Донастър кимна.
— Няма сценарий. Девойчето Даниела Морнер съществува. Тя наистина се е разделила с родителите си и е взела името Ким Сиова. Нейният антикварен магазин за културни ценности съществува, намира се по-точно на улица „Касет“. Ким Сиова се омъжила законно за някой си Антоан Жерес, който загинал. После срещнала друг мъж, човек с бурно минало, който се казвал Серж Монтра, но взел името Диф Билби. Живели заедно няколко месеца и смятали да се свържат законно — по всичко личало, че наистина са създадени един за друг. И тогава Ким Сиова става жертва на вътрешно взривяване на приемника. Изпада в тежкото състояние „locket-in“, усложнено от обездвижване и загуба на говора — и бог знае още от какво. От пет години тя е жив труп. Нашата застрахователна служба, разбира се, й оказва помощ, а нейният приятел се грижи за нея. Всеки ден, с помощта на най-усъвършенствана апаратура, чиито подробности ще ви спестя. Мъчи се да я събуди. Тя е овладяна от абсолютна памет. Посредством реле за обратна биокомуникация при визуален сенситометричен, електроенцефалографски и не знам още какъв контрол той се мъчи да й възвърне специфичната памет за нейната изгубена самоличност. Всеки ден й повтаря и преповтаря коя е тя, каква е нейната история, тяхната история.
Керъл Донастър замълча за малко. Никой не се обади. Ала всички бяха побледнели като него. Листчетата хартия в ръцете му силно трепереха. Той ги размаха:
— Сетих се… Тук има всички подробности, всички доклади на нашите застрахователни агенти, дори последния, подписан от тях… — Той прочете: — Матийо Вилмо и Франк Фюзи. Последният доклад е от вчера следобед, малко преди петнадесет часа.
Той подаде документите на Стомб, който се поколеба, издържа погледа му, изтри широките си длани о панталона и чак тогава се реши да поеме документите за застраховка от „Том-Фил“.
— За бога — глухо каза той, а по устните му бавно се изписваше усмивка, — за бога, Керъл, въпреки че все още не мога да проумея нищо, си мисля, че сте намерили зрънцето… и наново ще трябва да си блъскаме главите.
13
Честна дума: още щом двамата бутнаха вратата, Диф си помисли, че не са обикновени клиенти. И се пренесе тутакси седем-осем години назад, когато инстинктивно можеше да познае полицаите, контрольорите, всевъзможните надзиратели; по онова време той все си намираше повод за тревога, а ако го нямаше, неговото постоянно психическо състояние пришпорваше въображението му. Ала сега?
Шест-седем „нормални“ клиенти се мотаеха из магазина с надеждата да попаднат на находка. Новодошлите мълчаливо обходиха рафтовете, без да обръщат внимание на Диф, който чакаше, седнал зад масичката в дъното на магазина, до стълбището. Не минаха и две минути и двамата застанаха пред него. По нищо не личеше, че са държавни служители. Диф обаче не се лъжеше.
Поздравиха го с усмивка. Единият обяви:
— Служба за техническа изправност на предаванията ДДОК. Господин Диф Билби, бихме желали да разговаряме с вас, ако нямате нищо против.
„Ако нямате нищо против“ би могло също да значи „нямате избор“…
— Шегувате ли се? — каза Диф. — Нямам никакви проблеми, а моят приемник ОПС е открай време в едно чекмедже.
— Не се шегуваме — увери го същият тип. — Много е важно, господин Билби. Повярвайте.
Диф не бе в кой знае колко добро настроение. Беше се събудил леко махмурлия от снощните злополучни чаши алкохол, а в ума му още блуждаеха ужасяващите образи от главата на Ким, после изми съдовете от цялата седмица, но настроението му не се подобри, после надойдоха досадни клиенти, а от това слънце навън му се прииска да бъде другаде — в едно селско „другаде“, което навярно не съществуваше…