— Вижте какво, имам клиенти, които…
— Ще трябва да им обясните, че магазинът няма да работи, господин Билби. — Любезна усмивка. — Не се безпокойте, възможно е да не сте извършили нищо нередно, но се налага да поговорим сериозно.
„… възможно е да не сте извършили нищо нередно…“
Другият инспектор добави:
— Възможно е, без да знаете, да сте причинили някои неприятности…
— На ДДОК?
— И на други хора…
Първата реакция на Диф бе: „Тези какви ги дрънкат?“, а после: „Хубаво. Ето че съм причинил катастрофата на века.“
— Дайте ми пет минути.
Само за три минути успя да отпрати клиентите и заключи вратата.
— Та какво е моето престъпление? — запита той.
Двамата мъже се спогледаха и тревогата на Диф леко нарасна: почувства, че е употребил точната дума… или по-скоро думата, която никога не би трябвало да произнесе:
— Може ли да видим вашата приятелка, госпожа Ким Сиова? — попита мъжът, който говореше повече и който имаше тик — щом кажеше три думи, си почесваше носа.
Диф им посочи стълбата. Те се качиха и той ги последва. Впериха поглед в лежащата Ким, която дишаше тихо, с отворени очи и втренчен поглед. После тихомълком прегледаха уредите, разположени край леглото. Явно бяха техници, не поискаха никакво обяснение. Диф чакаше. Типът, който си почесваше носа, се обърна към него; Диф забеляза, че бе малко объркан от току-що видяното и се мъчеше да го прикрие. Във всеки случай не долови никаква агресивност в гласа на този човек, когато наруши мълчанието:
— Ние бързаме, господин Билби. Знаем вашето досие, беше ни предадено от фирмата „Том-Фил“. Преди всичко позволете ни да изразим съчувствие заради положението, в което сте.
— Ако някой тук е за оплакване…
— Да, разбира се, простете ми… Използвали ли сте тези терапевтични апарати днес?
— Не, обикновено го правя късно следобед.
— Освен вчера. Лечебните процедури на госпожа Сиова са били извършени, струва ми се, по-рано. Ако не се лъжа, известно време след като са минали агентите от застрахователната служба.
— То… точно така.
— Не се занимавайте с това днес, господин Билби. Ще ви предложа да ме последвате в управлението на ДДОК. Завеждащият службите по техническата изправност на предаванията Адам Стомб ви очаква.
— Господи, но какво съм сторил?
— Повтарям, много неща, без да знаете, много неща, господин Билби. И дори сте убили човек.
— Какво?
— Нека това не ви тревожи, не се страхувайте. Става дума за нещо много сложно… Всичко ще ви бъде обяснено в нашите кантори от Адам Стомб. Преди това бъдете добър да потвърдите нещо, което ни бе съобщено от „Том-Фил“…
Диф се улови, че и той почесва носа си. Измъкна носна кърпичка от джоба си и си изтри лицето.
— В „Том-Фил“, т.е. в докладите от застрахователната служба, се твърди, че сте опитвали многократно да установите пряк контакт чрез система за обратна биокомуникация с… болната. Че сте искали самият вие да изпитате мозъчната буря, която парализира госпожа Сиова. Истина ли е? — Диф кимна.
— Правили ли сте подобен опит вчера? — Диф отново кимна.
Човекът леко пребледня и поклати глава, като че ли очакваше този отговор.
— Непременно трябва да ни последвате, господин Билби: Ако госпожа Сиова има нужда от по-специални грижи, преди да тръгнем…
— Не — каза Диф. — Моето отсъствие…
— Ако се забавите по-дълго от предвиденото, ще изпратим някой да се погрижи за нея евентуално. Вашата помощ ни е много необходима, господин Билби. Може би желаете да се приготвите…
— Готов съм.
Типът се почеса по носа, изгледа Диф, смачканите му дрехи, опънатото над възглавничките тлъстина старо кадифено сако, нагънатия му панталон, босите му крака, кирливи и потни, подпетените обувки.
— Добре — каза той.
След като типът, когото го сърбеше носа, го увери, че скоро ще му бъдат дадени всички очаквани разяснения, не си размениха нито едно изречение, докато пътуваха в колата. Беше много горещо, въпреки че от спуснатите стъкла ставаше течение. Движеха се по улици, определени главно за автобуси с електронно-програмирани маршрути, после по пътни артерии, задръстени от частни коли. Едва след четиридесет и пет минути спряха на паркинга на ДДОК.
Секундите, докато асансьорът се изкачваше, бяха по-мъчителни от всичко останало.