Диф кимна.
— Боя се, че ще трябва да търпиш и мене — рече Жан Гот. — Произведоха ме на бърза ръка художествен ръководител на твоята продукция. Ще бъда при теб, за да ти помагам, да ти давам съвети, при нужда… Не да ти казвам какво да правиш, а как да влезе в употреба твоето произведение.
Диф отново кимна. Вече не знаеше какво става с него.
— Какво очаквате от мене, каква история? — попита той.
— Историята на Ким — каза Стомб. — Колкото се може по-скоро. Историята на нейния живот, от раждането й до вашата среща и… нещастието, което я сполетява. И това, че вие сте решили да продължите да я обичате и да я лекувате.
Зад всичко това имаше нещо много шокиращо за Диф (почувства го), ала и нещо съвсем предизвикателно: изправяше го срещу целия свят.
Той каза:
— Тая история няма нищо общо с онова, което вашите автори са свикнали да пускат по ОПС. Точно обратното.
Стомб сложи широките си длани на страничните облегалки на креслото и се подпря, като че ще става. Но не стана. Отпусна мускулите си и се облегна назад, сплитайки пръсти на корема.
— Вижте какво, Билби. Съгласете се, че сте своего рода интегриран тип, живеещ встрани от обществото. Вие сте необичайното. Както и Ким Сиова. Както и вашата връзка. Този антикварен свят с културни ценности, всичко това… Вие сте страшно подходящ да донесете нещо изненадващо на телезрителите ОПС от нашата мрежа. При това вашият случай е образец за подражание от гледна точка на Всесветското християнство. Вие се оправяйте както искате, но краят е във висша степен морален. — Той се вторачи в Диф. — Дори да е голяма гадост това, което казах, Билби, точно така ще погледнат на случая по-горе и затова ще преглътнат хапчето. Няма да говорим пак за вярвания и религия. По този въпрос сме наясно. Тук пет пари не даваме за това. Важен е процентът на слушане на нашите програми. А той расте. Защо? Защото потърпевшите са се заинтересували от вашите интерфериращи образи. Защото изпитват нужда от нещо ново, а това наистина не прилича на серийното производство на О’Кейл или Лавоайер, или на който ще да е. А това ги интересува. Тревожи ги, но ги интересува. Ние ще ги успокоим и ще продължим да ги интригуваме. Ще представим тези интерферирани образи като специално организирана рекламна кампания за лансиране на един нов автор: вие, Билби. Още от тази вечер. А вие ще разкажете тази история и вдругиден, понеделник, я излъчваме. Ще видите какво ще стане.
Стомб снижи гласа си до шепот:
— Изстрелваме ви към славата, Билби. И с един замах се справяме с това опасно положение. Печелим заедно, и вие, и ние. По всички линии. О’кей?
Диф преглътна мъчително.
— Процентът на слушане се е покачил, откакто…
— Стремително — потвърди Стомб. — Сигурен съм, че повечето си мислят вече, че е с рекламна цел. Всички останали мрежи ни дебнат.
— Искам да работя съвсем сам — бавно каза Диф. — Директно върху устен кодер от типа „Матферсън“ със звуково заличаване и кортикометричен „роб“. Искам гаранция, че нищо и никой няма да злоупотреби или цензурира моята работа, че няма да има никакви декоративни притурки, музика, коментарии, оформление, които да не са мои.
Стомб подсвирна през зъби.
— Чаткате ги тези работи, а?
— Нали ви казах: готвех се за творец. Отхвърлиха ме, но знам тънкостите и техниката.
— Все пак карайте по-внимателно — каза Стомб. — Тежката артилерия ще ви отсече ръцете и толкоз. Кариерата ви ще свърши на бърза ръка. — И процентът на вашата мрежа ще спадне…
— Не е задължително: нали дадохте модела, ще продължим по-нататък. Една бомбичка освобождава много потиснати импулси.
— Обаче не можете да ме изпуснете току-така, защото съм причина за вашите затруднения, открихте ме… но бих могъл да продължа моето „творчество“ извън вашия контрол и няма да можете да извлечете полза от това. Греша ли?
Диф бе слязъл от небесата. Тръпнеше от агресивност, без да знае в какво точно да се цели.
Адам Стомб присви клепачи. Странно полуигриво-полууморено пламъче проблесна през сивите цепки на очите му.
— Грешите, Билби — отвърна просто той.
Две думи. Само толкова, но Билби разбра каква сила стои зад този човек.
В миг се досети, че данните за слушането и интереса на пострадалите телезрители ОПС вероятно не бяха мръднали, а може и да беше обратното. Може би се страхуваха. Но ДДОК бе открила ефикасно средство да обърне опасното положение в своя полза.
Ала бяха разкрили картите си.
Щяха да използват Диф Билби, нещо, което бе от полза както за тях, така и за Диф Билби, тъй като тази новост щеше да увеличи слушането, след съответната рекламна кампания — кампания за лансиране, която неусетно бе започнала отпреди месеци, — тъй като това предлагаше на телезрителите своего рода предпазна клапа, която им позволяваше да изживеят визуално някои ситуации вън от допустимите норми. А и за Диф Билби бе добре дошло — малко сръчност, усет за конюнктурата, умение — и би направил кариера с легализираното представяне на конфликтността.