Но могат и да не използват Диф. Ще го отстранят незабавно — него и неговите интерференции. А след време ще копират първия модел от творбата му.
— Да… Билби, лъжете се, ако мислите, че заспалият преди пет години човек се е събудил.
— Но ако приемете да се включите в играта, Диф Билби, вие сте намерили разковничето. Можете да станете онова, което винаги сте искали да бъдете: да сте жив и да можете да го заявите пред света.
— О’кей — каза Диф. — Съгласен съм. Кипеше от възбуда и ужас едновременно. С противен вкус в устата и бледото лице на Ким пред очите. Повтори:
— Наемам се. При условията, които ви поставих преди малко. У дома. Господин Гот е добре дошъл.
— Жан — каза Гот. — Не „господин Гот“. С тебе ще свършим добра работа.
— И един кодер „Матферсън“…
— … подсилен с кортикометричен „роб“, дадено — каза Стомб. — И „карт бланш“ за реализацията. Кога можете да започнете?
— Тази вечер, ако имам необходимото — каза Диф Билби, без да мисли.
— Ще го имаш — увери го Жан Гот.
Диф Билби бе изпратен до дома си с една сервизна кола на ДДОК. Сам. Жан Гот щеше да дойде при него вечерта с нещата, необходими за „лагеруване“, и апаратурата за творчество.
Диф бе обещал да не установява контакт с Ким, преди официално да започне предаването ОПС и докато не бъде монтирана заглушителна предпазна система. За първи път от пет години той мълчеше.
Когато Гот пристигна, намери Диф седнал до леглото на Ким Сиова. Вгледаха се продължително един в друг. Не си казаха нищо.
Диф Билби завърши така:
„… и разбрах, че ужасът от световната гибел не бе връхлетял само върху Ким; цялата вселена се сгромолясваше. Не само нашият свят, този, който тя и аз се канехме да изградим с взаимни усилия, за да устоим на другия. Но и другият. Да, той също се рушеше. По някакъв ужасен начин онзи свят ни бе сразил, ала чудно, победата удържахме ние. Той беше заличен за Ким и за мен, само че аз останах да бдя и видях нетърпимата неправда, която се стовари над нея. Едно бе важно: да вложа останалата ми енергия, гняв и сила, за да върна Ким към живота. Такава бе единствената цел на моето съществуване. И не може да има друга…“
Изрече последната дума и прекъсна приемането от кортикометричния „роб“, после изключи и апаратурата КАС (кодиране — анализ — синтез) за енграмите на кодера „Матферсън“. Последна дума, последно изречение… и сякаш някакъв гаден горчив дим го обви при мисълта за предателство. Усещане, което кортикометричният запис нямаше да отбележи. Тишината тегнеше над Диф и той не смееше да мръдне — тежка грамада със заоблен гръб и провесени ръце, — седнал пред блока „Матферсън“, поставен на масата. Диф дочуваше тиктакането на будилник или на някакъв друг часовник някъде в стаята, но сигурно се заблуждаваше, тъй като имаше само един малък безшумен електрически часовник с махало. Тиктакането изчезна веднага щом разумът му доказа, че това е невъзможно. Лека-полека дойде на себе си и се намери отново в стаята с познатите предмети сред мекия полумрак. Спомни си, че тук бе и Жан Гот, седнал наблизо в единственото що-годе удобно кресло: той се размърда, свали преметнатия си крак и настоящето отново се възцари наоколо.
Настоящето с тежкото тяло на Диф и празната му глава, в която вече нахлуваше и растеше тревогата. Размърда се и той. Погледна Гот. Опита се да прочете нещо окуражително по лицето на Гот, ала видя само колко е бледо и объркано. После Гот се усмихна. Мъчително, но все пак се усмихна; така беше — насърчително, заговорнически. На Диф му олекна.
— Четири часа — каза дрезгаво Гот. — Четири часа говори, без да си поемеш дъх.
— Това не е толкова важно.
— Знам… Беше… е, добре, ето какво: никога не съм чувал толкова силен и толкова правдив разказ. Знаеш ли, как да го кажа… просто те преобръща отвътре. Страшен шум ще вдигне!
— Нали това искат. Неочакваното. Предпазната клапа… Безопасното участие в някоя забранена ситуация.
Гот не отвърнат Изглеждаше истински разтърсен.
Диф се изправи, протегна се, та чак ставите му изпукаха. И отново се отпусна в креслото.
— Наистина няма по-добро нещо от тоя „Матферсън“. Работил съм с него за кратко време, когато ме приеха в курсовете по художествено творчество. Наистина си го бива.