Почака Диф да отговори. Той поклати глава и също се усмихна.
— Жан Гот, чудно е как с тези идеи не са те обявили за непоправим психопат, еретик и тем подобни?
— Правех се на овчица, докато ме ориентират към артистичната дейност на ОПС, на творческа длъжност, която ми допадаше и не беше опасна. За всичко си държах езика зад зъбите.
— Ти да… Обаче аз не.
— Така е. Но ти твориш почти несъзнателно. ТИ НЕ МОЖЕШ да бъдеш нещо друго. Впрочем в такава степен може и да е заболяване… при една ценностна система, която вероятно е също един вид болест. Да не можеш да издържиш на насилието на една заобикаляща действителност, смятана за синтез на всичко най-добро. Да не умееш да се отстраниш, да се стремиш към бягството, което ще те опази жив. Да не можеш да си държиш езика зад зъбите. Нито да се покориш. Да викаш за помощ всички компенсиращи средства на изкуството. Защото не си можел да лъжеш, Диф. Освен тези пет години, когато си бил мъртъв.
Той добави:
— Като много други, които ние, техниците на предавателите ОПС, подкрепяме в смъртта.
— Но къде е тогава моето творчество? — попита Диф.
— Знаеш добре. В самия ти живот. В нуждата да бъдеш това, което си, отхвърляйки господстващите образци. В твоя бунт. Ти можеш да го изразиш само по антисоциален страничен път, защото те задушаваха. И той се готвеше да избухне с помощта на Ким като ваша обща творба. Преди. Но сега, ето как…
Диф стоеше безмълвен. Той размаха за поздрав бутилката бира под носа на Гот и на един дъх я опразни. Гот кимна. Заслиза по стълбите, поспря. Над стълбището се виждаше вече само главата му.
— Диф…
Диф въпросително повдигна едната си вежда.
— Ние наистина подкрепяме хората в смъртта с помощта на ОПС. Най-хубавата от всички религии, най-действителната, защото е прикрита — жизнена, защото и тя си затваря устата. Разбираш ли, за първи път от много време си мисля, че си върша добре работата. Не че това ще революционизира планетата, нали разбираш? Само чувствам, че сега си върша добре работата. Мое лично творчество. Я ми извади още една бутилка бира.
Главата на Жан Гот изчезна.
Той говори по видеофона половин час. Диф го чуваше как ръмжи и се ядосва на моменти, за да ускори програмирането на живота на Ким, творение на Диф Билби.