Всъщност това „мълчание“ бе като странното и тревожно гъмжене в джунглата, забелязано от първия цивилизован човек, запратен в зеления ад.
В бетонно-асфалтовата джунгла Даниел последва дирите, които трябваше да го отведат до познатите „постове на цивилизацията“. За да осъзнае съвсем ясно, че и тук го чакаше отхвърляне. Джунглата надви. А дали не бе обратното, не бе ли джунгла за самия себе си, последният дивак на земята.
Първа спирка: „Веселата хубавица“. Приятен полумрак сред душния следобед… но много скоро превърнал се в душен полумрак. Тишина. (Но знаеше, че мозъците на онези притежатели на ушни приемници, които желаеха, се омайваха от лека музика.) Приглушени разговори на момичетата сервитьорки с клиентите. Много маси бяха заети от безделници с притворени очи, които се наслаждаваха на визуализиран сеанс ОПС и същевременно вдъхваха атмосферата на заведението. Помъчи се да подхване разговор с бармана и съобщи, без онзи да го е питал, че приемникът му ОПС е повреден. Човекът се усмихна и забеляза, че е смешно да се случи такова нещо на продавач на „Том-Фил“. Даниел, който бе вече решил да скрие, че е в очакване, разбра, че не бива дори да намеква за повреда на приемника, освен пред непознати. Засмя се заедно с бармана, призна, че положението му не е кой знае колко приятно. Събеседникът му се учуди, че като представител на фирмата няма възможност незабавно да подмени приемника си. А Даниел, в желанието си да не споменава за интерференциите, на които бе жертва, се заплете в объркани обяснения за някакви минимални срокове и за предимството, което се давало на клиентите, противно на това, което се мисли. Принуден бе да признае, че трябвало да почака ден-два поради техническа повреда, което се случва рядко — поясни той. Барманът изслуша всичко напълно безучастно. Даниел се почувства още по-засегнат поради факта, че дори в това положение бе намерил начин да прояви усърдие и да рекламира фирмата, която го бе изхвърлила. Рефлекси, които неизменно се проявяваха и срещу които му предстоеше да се бори. Когато му дойдеше времето, психопрофесионалните съветници по ориентирането щяха да си имат доста работа!
Даниел попита бармана за новините по света, от което последният буквално се втрещи (и Даниел пак бе принуден да му обяснява колко изолиран се чувства човек, когато е откъснат от света…). Онзи явно се стараеше да прояви разбиране… но, изглежда, не му се удаваше да се види в подобно положение. Той каза:
— Хм… всичко е наред.
И уж случайно единствената новина която съобщи, бе:
— Някаква известна жена от „Вярата на човека“ била намерена мъртва тази сутрин, но изглежда, че е умряла вчера. От естествена смърт, както казват.
— Както казват? — прошепна Даниел.
— Вярващите от „Вярата на човека“ използват положението, за да сеят раздори. Говорят за политически атентат. Гледат да не насочват пряко подозренията си, обаче…
Даниел бе излязъл от бара.
От този момент нататък той си втълпи, че не само джунглата, из която бродеше като сомнамбул, беше осеяна с клопки, отрови и капани, но че всички тези опасности бяха насочени точно и единствено срещу него. Измисляше си най-невероятни неща, които със светкавична бързина ставаха правдоподобни… А дали не бяха го замесили в някаква машинация…
Абсурд! Пълно безумие! Невероятно! Та нали проклетата Мюриъл Тодоба бе настояла да бъде назабавно включена? (Всъщност беше ли наистина настояла? И без да иска, преживя наново онзи момент: пасивността и безразличието на младата жена, докато се прегръщаха… но веднага си изгради следното противоречиво доказателство: тъй като тя се отнесе така безразлично, не значеше ли това, че се стремеше към нещо, което си беше наумила отнапред?)
Втора спирка: „Мъртвият бар“, пак на остров Сен Луи. Същият декор, същата обстановка, същият потаен ужас.
Побягна. След като глътна четири чаши уж с уиски. Мислеше, че алкохолът ще му помогне да понесе самотата. Обратният ефект не закъсня. Алкохолът още повече го затвори в един скроен по мярката му пашкул и изтъка допълнителни мрежи.
Като парадокс онова, което двукратно бе изживял чрез интерференцията в ОПС, придоби голяма важност. Особено снощното изпитание. Постепенно реши, че това е единствената приемлива действителност.