Пое чашата. Почака, докато се разтвори хапчето, като се мъчеше да сложи мислите си в ред. Същевременно се взираше в Голо. Млад, трийсетина годишен, ниско остригани коси, доста пооредели. Сив дружелюбен поглед. Трапчинка на брадичката. Облечен спретнато в син платнен панталон и яке от изкуствена кожа, закопчано до врата. Обувки от синтетична прозрачна материя, бежови.
— Пий — рече Голо. — Стопи се.
Даниел пи. Наистина се беше стопило и плюс това беше гадно. Той се намръщи и върна празната чаша на този любезен Голо.
— След три минути ще се оправиш — увери го младият човек.
Даниел дори не се опита да повярва. Голо седна на пода (с този хубав панталон на такъв мръсен под!) и сложи чашата до себе си.
— Къде съм? — попита Даниел. — Колко е часът? Как съм попаднал тук?
Голо се усмихна с вид на човек, който е изпадал хиляди пъти в подобна ситуация.
— Отговарям подред: при мене си. Сега е… шест часът сутринта, неделя. Тук си, защото тука те доведох. И съм готов да ти дам всички желани разяснения.
— Шест часът сутринта? — заекна Даниел. — Неделя? Това е… дръпни това перде, отвори прозореца за…
— Тц-тц-тц — отвърна Голо. — Няма да дръпна пердето, няма да отворя кепенците. Тъй е по-сигурно. Формално погледнато, сградата е необитаема, определена за събаряне. Практически виждаш… и ако саботажът по картотекирането на градските сгради продължи, няма да я съборят още една-две години. Но ти можеш да ми вярваш; погледни.
Той показа китката си и ръчния хронометър. Даниел види часа и датата. Поиска да сравни със своя: нямаше хронометър. А не можеше да си спомни имал ли е преди това.
— Нищо не разбирам! — каза той. — Кой сте вие? Защо живеете в изоставен блок?
Вместо отговор Голо му показа стените и афишите. Смаян, Даниел прочете лозунгите, пропагандиращи „Вярата на човека“. Изкрещя:
— Но къде се намира този блок?
— В източното предградие. Периферията на Нов Париж. Парадоксално е, но ако Стар Париж значи лукс, Нов Париж пък значи лайно… ама какво искаш, като не ни дават да си изберем територия. Можеш да ми говориш на „ти“.
Даниел остана със зяпнала уста. Както му обещаха, мигрената му отслабваше. Би предпочел тя да си остане, за да не я замести другото неприятно чувство, което го обземаше…
Чу се да пита с отчаян глас:
— Но… какво съм ви сторил? Защо сте ме довели тук? Голо изглеждаше учуден.
— Какво си ми сторил? О, на мене нищо. Обаче си дигал страшен скандал в един квартален ресторант, където имат обичай да се събират доста наши хора. Крещял си, че момичето от рекламните предавания ОПС, с което 5-а мрежа ни проглушава ушите от вчера, било любовта на твоя живот, че те очаквала, че ти си дошъл… Да не говорим какви нападки си сипел срещу обществото и как си ревял срещу Всесветското християнство, „Том-Фил“ и някоя си Матилд… Не те знам към кое вярване спадаш и колко бутилки си пресушил, но си казахме, че е по-добре да не привличаме вниманието към нашия район. — Той пипна ухото си и своя приемник ОПС. — Ти нямаш такава дрънкулка, ама ти е останал белег от нея. Загубил ли си го, или така си искал?
— Загубих го — изпъшка Даниел.
— Да не мислиш, че го направихме само за да се спасим от инспекторите, дето гъмжат из този район… Ние, привържениците на „Вярата на човека“, когато можем, оказваме помощ на други противници на режима… и даже на поддръжниците на режима, ако има случай, само че това се случва рядко, признавам. Ние сме материалисти-деисти и почитаме незнайното като екзистенциална сила. Всяко живо същество, човешко, животинско, растително, непременно е подвластно на импулси, породени от заобикалящата го среда, които обаче никога не могат да бъдат обяснени само с нашата логика. Незнайното е единственият господар, който…
— Знам! — прекъсна го Даниел. — Познавам вашите философски и религиозни принципи.
— Това не е рели…
— По дяволите! Какво съм търсил в този ресторант? Как съм попаднал тук?
— Е, добре — каза Голо, поклащайки глава. — Нали ти казах какво си правил. Откъде си дошъл, как си попаднал там, не знам. Зная само, че те изхвърлиха, че се качи на четири крака в колата си и едно дежурно ченге те взе на мушката си.
— Спомням си…
— А пък аз си рекох: слушай, Голо, ако не загладиш работата, тоя пак ще започне старата история и ще вдигне на крак всички квартални офицери. Може да стане лошо и за нас, и за него. Хванах ченгето, обясних му, че си ми приятел и че си попрекалил с пиенето. Седнах в колата ти и те докарах тук. Това е.
— Що за тъпа история — каза Даниел.