— На твое място щях да благодаря. Или си мислиш, че ми е провървяло с тебе. Какво е твоето движение?
— Какво?
— Твоята партия? Обзалагам се, че си от „Преродените в бога“. Само те имат наглостта да крещят на публично място като тебе.
Гласът му достигаше неразбираем до ушите на Даниел. Няколко загадъчни фрази се въртяха в главата му, особено една, която извикваше далечната мисъл за един барман, бог знае къде…
— Слушай — каза той, — каква е тая работа с рекламните съобщения?
— Чак пък да не си спомняш… ама ти май от тях си се подредил така, а…
Голо търпеливо обясни, че от няколко месеца някакви интерференции (онова, което тогава вземаха за интерференции) обстрелвали емисиите на ДДОК. Някои се тревожели, други надушвали, че се готви някакво сензационно събитие. Предната вечер мистерията била разбулена: ставало въпрос за рекламна кампания, с която телевизионната мрежа лансирала една нова серия за тази неделя. Нещо революционно, крещели те в главите на милиони хора с настъпването на нощта, като прекъсвали директните програми и визуализации на всеки половин час. Заглавието било „Животът на Ким“.
— Мръсна новоизмислена интоксикация — заключи Голо. — Ама ти изглеждаш съвсем плачевно. Да не е от алкохола…
Даниел се вкопчи за страничната облегалка на канапето. Простена в себе си: „НЕ! НЕ!“
— Ей! Приятелю! — извика Голо, изплашен от внезапното му побледняване.
Изгубил контрол над себе си, Даниел грубо избухна:
— Не съм ви никакъв приятел! Нямам работа тук и искам да изляза! Искам да си ида!
— Дума да не става… в това състояние не. Трябва най-напред да знам с кого имам работа. Рискувах, като те доведох тук. Ти нямаш никакъв документ в себе си, нито в колата си.
— Нямам…
Даниел опипа джобовете си. Досега не бе обърнал внимание на облеклото си. Беше по риза и панталон, само с една обувка.
— Къде ми е сакото? Обувката?
— Някъде по пътя, докато си щурял нощес, приятелю. Ти изникна в ресторанта точно в този вид.
— За бога, това е невъзможно! Аз се казвам Даниел Монклеман! Продавач съм от фирмата „Том-Фил“, сега съм в очакване, защото… (нещо щракна предупредително в главата му и той реши да не стига до края)… защото приемникът ми е повреден. Пострадах от тези рекламни машинации и мислех… те са принудени да действат по този начин! Помислих, че повредата е от това! Не участвам в никакво революционно движение, аз съм всесветски християнин и нямам нищо против вас. Пуснете ме да си ида…
Стаята му се стори изведнъж по-празна. Смут пробягваше в жилите му.
— Да те пусна да си идеш? — запита Голо престорено кротко. — След това, което ми каза?
Даниел понечи да се обади, но се отказа. Никога не бе се озовавал в подобна ситуация, донемайкъде изпаднал, изоставен от всички и дори от себе си.
— Вие сте взели документите ми… — каза той. — Вие. Нямам нищо против вас…
Думите му не звучаха убедително. Голо още повече присви очи.
— Ако казваш истината, тогава съм любопитен да знам какво търсеше из нашия район. Ако лъжеш, още по-любопитен съм да знам защо ме будалкаш с тая идиотска басня и какво се крие тук. И в двата случая се питам защо не постъпих другояче, ами те прибрах и те доведох тук… И то тая нощ. След всичко станало…
— Поинтересувайте се! — замоли Даниел. — Ще видите, че…
— Бездруго ще се поинтересувам, и то още сега. А ти ще си стоиш тук. Обаче първо ще се разбера с другарите какво да правим… Право да ти кажа, не знам какво да мисля…
Да признае ли всичко? Казвам се Даниел Монклеман, отстранен съм от „Том-Фил“ за тежка професионална грешка…
— Защо казвате: „и то тая нощ“? — попита той. — Какво е станало?
Голо пак се замисли, присвил проклетите си очи…
— Така — рече най-после. — И откога ти е повредата?
— Вчера… вече не помня… Не, онзи ден, само че не беше повреда, защото… свалиха приемника ми в събота сутринта.
Нито дума повече.
— Да допуснем — кимна Голо. — Значи не знаеш? В петък следобед или вечерта е починала една много известна жена от нашата партия. Официалната версия е: сърдечносъдова недостатъчност. Ние поискахме аутопсия, но както се знае, те могат да представят нещата иначе, за да потвърдят тяхната версия. Ние обаче подозираме, че това е политически атентат. Ликвидирали са я. Кой е виновникът или виновниците? Не знаем. Издирваме ги и ще ги открием. Целият квартал кипи и затова е пълно с ченгета. Предвидили са реакцията ни, а това доказва, че нашата хипотеза не им изглежда толкова невероятна…
— Но за какво аз… политически атентат ли? Кой ще посмее да прилага такива методи?
За секунда на лицето на Голо се изписа искрено удивление.