Заради самата нея. Дано чуе, тя, която вече не чуваше.
След това повика Гот.
Набързо си приготвиха закуска. Сякаш Гот живееше тук от много време.
Точно в осем часа един техник от ДДОК дойде за филма. Това възвести разпукването на един необикновен, безумен, опияняващ ден.
След това пристигна изпратеният спешно от застрахователната служба на „Том-Фил“ невротехник, един тип с биволско лице, когото Диф никога не бе виждал, но който се оказа крайно симпатичен и много компетентен: знаеше на пръсти досието Ким Сиова и Диф Билби. След четири-минутен разговор Диф разбра, че не можеше да съобщи нищо ново на този човек (казваше се Роли Данк и сякаш държеше само на малкото си име), който прегледа и провери за по-малко от четвърт час всички апарати край леглото на Ким.
И заключи:
— О’кей.
Звучеше лаконично, но струваше колкото цяла реч.
Гот и Диф му изложиха замисления от тях проект: да се излъчи нощната творба на Диф, като я въртят постоянно и последователно през всичките двадесет и четири часа на денонощието с минимални прекъсвания за почивка. Роли одобри тази идея. Трябваше да се обърнат към ДДОК и към дирекцията на „Том-Фил“. Гот се спусна към видеофона и се завъртя в шеметния танц на съобщенията. Роли пое щафетата от него. След един час проектът бе одобрен от службата по техническата изправност на предаванията на ДДОК, дирекцията по програмирането и дирекцията на „Том-Фил“. Необходимо бе малко време, за да се уредят нещата. Роли провери на часа кортикалната възприемчивост на Ким, за да подготви евентуално предварително програмиране. Принуден бе да се откаже: бурята в мозъка на „бегълката“ (както я наричаше) правеше невъзможно засичането на точните данни. И той взе единственото разумно решение: да се базират на една отдавнашна мозъчна картография и да използват хипно-определящите параметри, установени от предишните години, когато Ким си бе поставила първия ушен приемник ОПС от 3-о поколение. Беше по-малко рисковано, тъй като злополуката бе причинена от техническа неизправност в приемника.
Късно сутринта се появи друг невротехник по ОПС от „Том-Фил“ и донесе един съвсем сигурен приемник, проверен четирикратно и предназначен за Ким. Трябваше да пробие наново дупчицата за закачане: след пет години тя се бе запушила.
После дойде служител от техническата изправност на предаванията на ДДОК, спешно изпратен лично от Адам Стомб. Казваше се Жули Норман. Той монтира предпазната заглушителна система, благодарение на което емисиите, предназначени за Ким, нямаше да се разсейват по всички посоки и да смущават нормалното приемане на другите, както бе станало, когато Диф се опитваше да установи контакт — рискът бе още по-голям, защото персоналната емисия щеше да използва с удесеторена мощност каналите на ДДОК. Работата на Жули Норман се сведе до няколко превключвания на един електромагнитен предавател-рефлектор и проверка на действието му. След това той поиска позволение от Диф да вземе няколко книги и да остане в стаята. Диф се съгласи.
Обед: пристигане на болногледач от застрахователната компания на „Том-Фил“, „за да разтовари Диф от някои задължения“. На Диф му мина през ума, че предишната вечер бе отхвърлил това предложение, но ги остави да вършат своето. Той реши да излезе от стаята, когато онзи тип мушна тръбата в хранопровода на Ким. Отиде при Гот в магазина.
— Помъчи се да не мислиш за това — каза му Гот, като го потупа по ръката.
— Мъча се. Боже господи, що за суетня.
— Не пожела да напуснеш дома си… и аз те разбирам. Но тази „суетня“ е необходима…
Диф се чувстваше мръсен и вонящ. Потеше се като никога. И като никога му беше неловко от това. Техникът по ОПС, който бе донесъл и закачил приемника, си бе отишъл. Останаха Роли и Жули Норман. И Гот. Все още имаше премного хора и Диф не смееше да вземе душ и да се преоблече.
За щастие беше неделя и магазинът, както беше редно, бе затворен. Така отпадаше опасността от наплив на клиенти… ала надойдоха пък други хора.
По поръчка на „Том-Фил“ сервитьори от един близък ресторант поднесоха пантагрюеловско ядене, опитаха се да поразпитат за това-онова, надушвайки изключителното събитие. Гот съумя любезно и твърдо да ги отпрати и те си отидоха, без да настояват повече.
Видеофонът постоянно звънеше. Отговаряше ту Гот, ту Диф или Роли — който се случеше до апарата. Търсеха ги или от „Том-Фил“ (най-често Керъл Донастър), или от 5-а мрежа ДДОК (Стомб, Льорис или разни оператори…). Гот има дълъг разговор лично с Кевин Жборг. Когато свърши, той намигна и рече: