— Първа творба: историята на Ким Сиова от Диф Билби. Втора творба: детството на Диф Билби от времето, когато се е казвал още Серж… онзи страшен проект, отхвърлен от ориентирането. Трета творба: приключенията на Диф Билби между петнайсет и двайсет години, до срещата му с Ким. О’кей?
— О’кей — кротко одобри Гот. — По-нататък?
— Реалистични адаптации на онова, което Диф е срещнал по своя път: опакото на огледалото… една приемлива версия по дифбилбовски, което не значи, че…
— Гот! — изкрещя Роли Данк. Гот и Диф подскочиха.
— За бога, Гот! Готово: излъчването започва! Диф се изправи побледнял, с разтуптяно сърце. Гот бе също блед, но направи познатата гримаса, в смисъл: спокойно, приятелю, спокойно. Притвори очи и след секунда потъна в ОПС.
Диф имаше чувството, че е настъпил краят на света, такава тишина тегнеше над града. Над всички градове. Навред. Но в стаята тя бе още по-тягостна и по-плътна откъдето и да е другаде. Ала не долавяше се все пак един шум: равномерното дишане на Ким.
И това продължи цели четири часа. Пряко субективно време, което по-късно телезрителите спокойно можеха да накъсат и разтягат според желанието си до шестнадесет часа.
Четири часа.
Четири часа Диф се изпълваше с нарастваща паника, после дрямка замъгли съзнанието му, след това започна да нервничи. И после нищо. Четири часа видеофонът долу мълчеше.
Към края Диф не издържа, засуети се из стаята, затършува по рафтовете, прелистваше списания, захвърляше ги, измъкна отнякъде стар касетофон за директно слушане. И някаква касета, която веднага сложи в апарата. Дълго ходи насам-натам из стаята, докато намери подходящи батерии.
Приседна на пода на възглавници с касетофона на колене.
Жан Гот отвори очи, без да помръдне, без да каже нещо. Просто гледаше Диф. Отдолу се чуваха възклицания.
Гот се изправи.
Беше около осемнадесет часът.
— Диф — изрече отчетливо Гот. — Излъчиха го, както си беше. Нищо не са пипали. Господи, Диф… след това, което видяхме, онова, което ми каза и разказа през нощта, е нищо. Нищо. Страшна работа, Диф…
Диф тихомълком поклати глава. Без никакъв коментар. Плувнал в пот, със свито гърло и застинала усмивка на устните, той натисна бутона на касетофона. Сред тишината гласът на жената, която пееше, сякаш изпълни стаята. Литнал с музиката, която заглуши първия звън на видеофона долу, гласът мълвеше:
… и казваше още:
Но музиката секна изведнъж. Диф натисна бутона и превъртя лентата. Каза:
— Стар запис. Лентата е лоша, калпава работа. Вероятно от 70–80-те години, не може да се разбере. Тя се казваше Фабиен Тибо. Ким би дала цяло състояние, за да издири всичките й касети, дори плочите й. А това беше любимата й песен.
— Диф…
— Знаеш ли какво, аз ще ги използвам.
— Слушай, Диф…
Роли Данк се стрелна по стълбището.
— Максимално слушане! — изкрещя той. — 97% са сигурни. Значи от сто до сто и двадесет милиона телезрители ОПС знаят за Диф Билби. Току-що се свързах по видеофона със Жборг: съветва ни, т.е. съветва ви да идете в управлението на ДДОК, за да се спасите от нашествието. Тук ще стане ад. Към магазина са изпратени полицейски части.
Диф се изправи.
— А вие?
— Норман и аз оставаме тук да се грижим за Ким. Дават ни зелена улица за първото персонално излъчване. Не се притеснявай за нищо.
— Добре — каза Диф Билби.
Той последва Гот. На улицата за пешеходци ги чакаше кола. Качиха се. Шофьорът поблагодари на Диф с поглед, пълен с възхищение и уважение. Моторът се давеше, но накрая потеглиха.
17
Остъклените врати на Административното управление на ДДОК, които се разтвориха пред Диф Билби тази вечер, не бяха просто остъклените врати на управлението: те бяха невидимият досега вход към един невероятно щур свят, гъмжащ, шумен, кръжащ, с водопади от думи, викове, лица, възклицания и блъсканица. Тук времето течеше с ускорен ход. Диф се озова изневиделица насред тази планета.
За щастие Жан Гот беше неотлъчно с него. Беше му водач сред този шеметен танц. На помощ на своя художествен ръководител се притече и Барнаб Льорис.
В първия момент Диф бе сигурен, че няма да издържи повече от час. Обаче се лъжеше. Издържа. Не беше кой знае колко сложно: трябваше само да си раздвои вниманието…
Стаите, канцелариите, залите, през които мина или се спря къде повече, къде по-малко, бяха обширни, ала тъй претъпкани с хора, че за кратко време някак се смаляваха пред очите. Всички тези хора искаха да видят Диф, да стиснат влажните му ръце, сякаш тези няколко думи, които с всички сили се стремяха да му кажат, бяха жизненоважни за тях. Кесаревото — кесарю, ето защо Диф първо бе представен на Кевин Жборг, дълъг кльощав тип с посивели слепоочия, с втренчен поглед на влечуго, който не успя да се стопли дори от широката усмивка. Диф получи първия залп от поздравления в своя чест.