— Бъди сигурен, че не е повече от четири месеца.
Шумовете заглъхнаха. Подземието прие нормалните си размери. А сега да помисли, трябва да разбере… Какво са му инжектирали? Преживяваше… някакъв кошмар. Посегна към ухото си: нямаше апарат. Това обаче нищо не значеше. Ако бе попаднал на някакво разстроено предаване, можеше и да… НЕ! НЕВЪЗМОЖНО!
Вълна от гняв го заля.
Изкрещя:
— Лъжете! Те не са могли да ви кажат… живея на площад „Сен Жак“, номер 6! Говорете с жена ми, тя се казва…
— Матилд. Браво. Свързахме се с нея. Тя потвърди, че мъжът й се разделил с нея след заболяването си, преди четири месеца. Не знае къде се намира клиниката. Пък и не иска да знае, както изглежда. А в „Том-Фил“ са едни потайни, строго поверително било, гарантирана анонимност на болните… а и за какво са му на клиента услугите на продавач, който вече не съществува?
— Това не е вярно! — изкрещя Даниел. — Аз не… не съм болен! Те… не знам какво искате от мене… Пуснете ме да си ида и…
— Кой си ти? Какво търсеше в нашия квартал и за какъв дявол вдигна гюрултия онази вечер? Провокация ли беше, или наистина си се провалил?
— Провалил?
— Защо са те нарочили точно тебе?
— Бога ми, точно това бих искал да знам и аз.
Голо присви очи.
— Ти много бълнуваше… Какво значи тая операция „Ким Сиова“? Защо казваш, че се наричаш Диф Билби?
— Диф Билби… но това е анимационен филм!
— Това е името на оня самозван автор на серията, с която ни заливат. Само за това приказват. Някаква тъпотия, двусмислена като всичко друго…
Даниел зяпна от удивление. Потупа се по ръката:
— Да не би да съм оглупял от вашите инжекции, а?
— Една от нашите, Мюриъл Тодоба е убита. Смъртта не е естествена. Ние от своя страна проведохме анкета и проверихме всичко. Слушай сега: тя поискала приемник ОПС от „Том-Фил“. Платила известна сума. В „Том-Фил“ го потвърдиха. В деня на смъртта й дошъл някакъв тип да й постави приемника. У дома й и в нейната банка са намерили разписката за продажбата на името на Даниел Монклеман. Обаче в „Том-Фил“ отричат. Поставянето на апарата било определено за след месец. Представиха доказателство. Какво ще кажеш?
Голо не дочака отговор и продължи:
— Този ден някакъв тип довтасал при Тодоба. Свършил долната си работа, то се знае, поставил й е някаква контрабандна стока. Или кой знае какво е правил с нея. Умряла е от ужас. Може би се е случило нещо лошо… да си чул? Онзи тип хукнал презглава, та чак се блъснал в будката на кварталния пазач, това са все доказателства. И някаква застрахователна бележка на името на Даниел Монклеман. Потърсихме пазача… обаче наскоро друг човек е поел неговата работа. Нещо да кажеш?
— Казвам се Даниел Монклеман — издекламира Даниел. — Аз доставих на Мюриъл Тодоба апарата според уговорката и на уречената дата. След това се почувствах зле, някакви интерференции ли, що ли, и загубих контрол над колата си. Бях в шок.
— Чуваш ли се какво говориш?
— Не съм я убил! — изкрещя Даниел. — Не ме мислете за луд от четири месеца! Всичко това го скалъпиха те, за да се предпазят!
— Да се предпазят ли? От какво, дявол да го вземе?
— От проклетите ви обвинения! Аз… аз извърших включването на апарата, без да съм упълномощен. Това се прави по споразумение с невротехника… Тя искаше да може да гледа веднага… спах с нея и… и после тази интерференция, какво ли… Катастрофирах, само че те не искаха да се разчуе…
Закрещя все по-силно и по-силно с писклив глас и колкото повече крещеше, толкова по-силно чувстваше, че затъва, толкова по-ясно се убеждаваше в мръсната манипулация на „Том-Фил“. Разбира се, прикриваха се с всички средства. Матилд е получила огромно възнаграждение, за да се включи в играта им — и навярно не се е поколебала. Докато това убеждение засядаше в него, с другата част на измъчения си мозък той се питаше в какво доказателство да се вкопчи, за да не приеме версията за своята лудост…
— Прехвърлих всичко на моя сметка в банката… теглих няколко пъти… същия ден, когато ми съобщиха, че съм в очакване, ходих в няколко заведения…
— Що за доказателства са това, а? — … каза Голо. — А и банковите сметки са тайни. Как искаш да проверим?
— Имам деца! Попитайте тях… пуснете ме да си изляза оттук! Искам да ги видя!
— Тц-тц… Приятел, ти май си нямаш представа… Ама ти наистина ли си мислиш, че ще ни залъжеш с твоите измишльотини? Че в „Том-Фил“ са скалъпили този фарс ей тъй, заради репутацията си? Те можеха преспокойно да твърдят, че е станала злополука, и да те премахнат, какво значение има?
— Заради тези необясними интерференции, които…